Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. И. З., против решение 8052 от 18. 12. 2013 г., постановено по адм. д. 4526/2013 г. на Административен съд - София град. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неправилност поради съществено нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "Ариа 2008" ЕООД, чрез адв.. М., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Трето отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срок касационна жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалбата на "Ариа 2008" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Ф., общ. Банско, обл. Благоевград, Заповед 01-РД/2845 от 25. 08. 2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваната Заповед 01-РД/2845 от 25. 08. 2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е направен отказ да бъде финансирано заявлението на "Ариа 2008" ЕООД за подпомагане по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, е издадена в нарушение на материалния закон.

В изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменително решение 5896 от 25. 04. 2013 година по адм. д. 1439 / 2013 година на Върховния административен съд, Четвърто отделение, по делото са събрани относимите към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Правилно съдът е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предвидените му със закон правомощия и въз основа на изрична заповед за заместване, в предписаната от закона форма на писмена заповед. Също така е прието и че предвидената административна процедура до момента на издаване на оспорената заповед е била спазена, като не се са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За да се осъществи контрол върху законосъобразността на процесния акт, той следва да съдържа и фактически основания за издаването му, чиято основателност съдът да може да прецени. Административният орган е длъжен да изложи фактически съображения за издаването на акта и неговите мотиви не могат да бъдат замествани от тези на съда. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Изложените фактически основания следва да кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. След като административният орган не се е мотивирал, то следва изводът, че са нарушени изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Липсата на мотиви е в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което възпрепятства съдебния контрол и рефлектира върху правото на защита на адресата на акта и при всички случаи е предпоставка за отмяна на административния акт.

Изискването за мотивиране на отказа от финансиране не е нищо друго освен посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде заповедта. Правилна е преценката на съда за немотивираност на обжалваната заповед поради факта, че в нея само са изброени нормативни разпоредби, като основания за издаването й (чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 31, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба 29/2008 г., във връзка с чл. 5, ал. 3 от Регламент /ЕО/ 1975/2006 г.), без да се цитира тяхното съдържание, без да се пояснява коя от посочените в тях хипотези административният орган приема, че е налице в случая.

Правилно е посочена и нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба 29/01. 08. 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., според който финансова помощ не се предоставя на кандидати/ ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или

изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство, в противоречие с целите на мярката, като е отбелязано, че административният орган и тук не е посочил коя от двете хипотези за отказ визира.

Независимо от констатираната липса на мотиви, представляваща самостоятелно основание за отмяна на акта, за пълнота на изложението, съдът е разгледал материалния спор и по същество, като е приел, че с оспорената заповед на заявителя незаконосъобразно е отказано финансово подпомагане. Изведените правни изводи са подробни и верни и се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за просрочие на първоинстанционната жалба на "Ариа 2008" ЕООД. Видно от доказателствата по делото липсват данни за връчването на Заповед 01-РД/2845 от 25. 08. 2010 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие и на заповед РД 09-349/05. 05. 2011 г., с която е потвърдена цитираната заповед, поради което правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд в тази насока. След като административният орган няма данни за момента на връчване на оспорената заповед на "Ариа 2008" ЕООД, то срокът за обжалването й следва да се зачита в полза на жалбоподателя т. е. жалбата на дружеството до съда е процесуално допустима и правилно съдът е извършил проверка на законосъобразността на акта.

По изложените съображения, решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

От процесуалния представител на ответната страна също е направено искане за присъждане на разноски, но същото следва да бъде оставено без уважение поради факта, че в така представеният договор за правна защита и съдействие не е посочено договореното възнаграждение от 250 лв. да е действително заплатено нито в брой, нито по сметка.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 8052 от 18. 12. 2013 г., постановено по адм. д. 4526/2013 г. на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. А.а/п/ С. Б.

С.Х.