Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика, срещу решение 7548 от 08. 12. 2014 г., постановено по адм. дело 703/14 г. на Административния съд София - град, с което е отменена издадената от касатора заповед Н2 1069/11. 11. 2013 г. за отказ да бъде предоставена целева помощ за отопление на Л. В. В. за сезона 2013-2014 г. и преписката е върната за ново произнасяне по молба-декларация вх. 1069-Ц/15. 10. 2013 г.

Касаторът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - Л. В. В. от гр. С., чрез пълномощника адв.. Б. оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административният съд София - град е отменил заповед Н2 1069/11. 11. 2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, потвърдена с решение РД-01-738 от 30. 12. 2013 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София - град, с която на Л. В. В. е отказано целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 16. 05. 2008 г. на министъра на труда и социалната политика във връзка с чл. 26, ал. 4, т. 1, б. в от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

За да постанови това решение, Административният съд София - град е посочил, че доходите от рента следва да бъдат взети предвид при определянето на доходите за социално подпомагане, но в случая се касаело за годишен доход, който не било установено кога точно е получен. Съдът е приел, че същият не следва да бъде зачетен през относимия 6-месечен период преди подаване на декларацията. Приел е още, че продадените количества хранителни продукти, като погасяващи част от взет заем, следвало да бъдат приети за продадени за сумата от 115 лв., но нямало данни рентата да е получена през посочения период. Извел е извод, че средният месечен доход на жалбоподателката 158, 15 лв. не надвишава диференцирания минимален доход за отопление 193, 62 лв., определен за лице с над 90% трайно намалена работоспособност. Решението е правилно.

От фактическа страна е безспорно, че Л. В. В. е подала молба-декларация с вх. 1069-Ц/15. 10. 2013 г. до дирекция "СП" Сердика с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. Декларирала е, че заедно с племенницата си притежава земя в с. П., като нейният дял е 7 дка и допълнително е представила бележка, затова че е получила рента в размер на 20 кг. брашно и 61 л. олио за 2013 г.

От служебна бележка на Службата по вписванията е установено, че Величкова притежава идеални части от поземлен имот ниви, 12. 501 дка, с. П..

Въз основа на молбата-декларация и изготвения социален доклад от 04. 11. 2013 г. й е отказано отпускане на целева помощ, като е прието, че съгласно чл. 2, ал. 1 - 4 от Наредба РД-07-5 от 16. 05. 2008 г. не можело да се установи доходът на лицето във връзка с чл. 26, ал. 4, т. 1, б. в ППЗСП, не представя документ за размера на получените от продажба на рента доходи. Тази заповед е оспорена по административен ред и жалбата е отхвърлена с мотивите, че съсобствените имоти могат да бъдат източници на доходи. Посочено е, че в закона не е предвидено да изисква от имота реално да се получават доходи, а само обективно да е възможно такива доходи да бъдат получавани. При установената с доказателствата собственост на недвижим имот само на това основание жалбата по административен ред е била отхвърлена.

Установено е също така обаче, видно от молба на Величкова от 09. 11. 2013 г., че се е принудила да продаде олиото и брашното, защото нямала пари за лекарства, нейна близка й услужила с пари. Приложена е декларация от 27. 11. 2013 г., от Ц. С. Б., която потвърждава, че действително е предоставила парични средства на Величкова за лекарства 200 лева, а поради невъзможност да върне парите, след като получи рентата, ще й даде олио и брашно на обща стойност 11 лв. В декларацията изрично е посочено тежкото състояние на Величкова, която от няколко месеца не е имала възможност да си закупи лекарствата. Този факт се установява и от приложената рецептурна книжка Величкова е закупувала лекарства през месец юни 2013 г. и след това едва през месец октомври 2013 г.

При така установената фактическа обстановка необоснован е изводът на административния орган, че Величкова не отговаря на условията за отпускане на исканата помощ.

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба РД-07-5 от 16. 05. 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбата-декларация /съгласно ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 9. 04. 2010 г./, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не притежават движима или недвижима собственост или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите за обичайно потребление на лицето или семейството. Изложените от първоинстанционния съд съображения и направените в тази връзка изводи са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав.

Наведеният довод в касационната жалба, че лицето чрез своите доходи и имущество, които са безспорно реализирани, нямало право на целева помощ, е неоснователен. За да приеме, че е налице отрицателната предпоставка, за отказ от социално подпомагане, административният орган е приел, че не е изпълнено условието на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 26, ал. 4, т. 1, б. в ППЗСП. Съгласно разпоредбата, право на целеви помощи за отопление имат лица и семейства, чийто доход е по-нисък или равен на диференцирания минимален доход за предходните 6 месеца преди подаване на молбата-декларация и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социална помощ за отопление, което е свързано с условието лицата, които претендират, да не притежават движима или недвижима собственост или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи.

Действително, законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с реално получаване на доходи, но в конкретния случай не е доказана дори вероятната възможност за получаване на доходи от недвижима собственост. Фактът, че Величкова е получила инцидентно 15 кг. брашно и 50 литра олио като рента за нейната част от имота, от които е заделила за себе си определено количество, не налага категоричния извод, че продажбата на реколтата е реализиран доход за лицето по смисъла на чл. 26, ал. 5 ППЗСП.

Не става въпрос за сигурен или трайно реализиран доход, а за липса на потенциална възможност този доход да бъде квалифициран като условие, изключващо претендираната помощ. Касае се за лице във влошено здравословно състояние с ТНР 92%, съгласно ЕР на ТЕЛК, чиито месечен доход от 158. 15 лв. не надвишава диференцирания минимален доход от 193. 62 лв., което отговаря на условията, посочени в чл. 10 и чл. 11 ППЗСП.

Съдът правилно е обсъдил конкретиката на случая във връзка с получения заем от физическо лице, с който Величкова е закупила необходимите животоспасяващи лекарства, след продажбата на хранителните продукти, видно от рецептурната книжка и писмените доказателства по делото. Този доход е епизодичен, несигурен, свързан с бъдещи обективни фактори и не може да покрие фактическия състав на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, поради което съдът правилно е приел, че по отношение на лицето, претендиращо социална помощ, не е налице доказано изключващо условие и същото отговаря на изискванията по чл. 10 и 11 ППЗСП, във връзка с тези по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и като я е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 7548 от 08. 12. 2014 г., постановено по адм. дело 703/14 г. на Административния съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Г./п/ Т. Т.

М.П.