Производство по

чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 и чл. 232 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) .

Образувано е по жалба на Р. М. Ч., съдия в Софийски градски съд, срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 23 от протокол 3 от 22. 01. 2015 г.

, с което на основание чл. 232 ЗСВ, временно е отстранена от длъжност за срок от шест месеца, считано от датата на вземане на решението. Релевирани са оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Жалбоподателката твърди, че не е била уведомена за започване на производството, не й е била дадена възможност да даде обяснения и да направи възражения. Административния акт бил необоснован и от него не се установявал обществения интерес, налагащ отстраняването. Разпоредбата на чл. 232 ЗСВ не изисквала непременно отстраняване на магистрата от длъжност.Иска се отмяна на решението.

О. В. съдебен съвет, чрез процесуалния си представител В. М., в отговор от 18. 03. 2014 г., подробно излага теза за законосъобразност на оспорения административен акт. Моли последният да бъде потвърден.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на жалбата и счита, че тя трябва да бъде оставена без уважение.

Жалбата е постъпила в предвидения в чл. 36, ал. 1 ЗСВ 14-дневен преклузивен срок. Подадена е от страна, за която постановеното от ВСС решение е неблагоприятно и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че петима членове на Висшия съдебен съвет са внесли предложение вх. 11-00-16 от 17. 12. 2014 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Р. М. Ч., съдия в Софийски градски съд, за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. т. 1, 2, 3 и 4 ЗСВ. Следователно е...