Производството е по член 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№6977/13. 05. 2016г.,подадена от [фирма],С.,приподписана от адвокат Х. Ч., против решение №603/30. 03. 2016г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11 състав, постановено по т. д.№865/2016г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение №7321/26. 10. 2015г. на Софийски градски съд,І гр. отд.,21 състав, постановено по гр. д.№16473/2014г. по описа на съда за отхвърляне предявените от [фирма] против Р./Б./ЕАД,искове по чл. 55, ал. 1,предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45 041, 50 лева-платена неустойка по чл. 4. 2 от договор за револвиращ банков кредит от 27. 09. 2009г.,уговорена при предсрочно погасяване на кредита и едносранно прекратяване от кредитополучателя-ищец, която се претендира като недължимо платена, поради обстоятелството, че договорът е прекратен от страна на кредитодателя-ответник на основание чл. 9. 1 от Анекс №3/29. 02. 2012г. към горния договор, ведно с мораторна лихва върху главницата от 45 041, 50 лева за периода 22. 04. 2014г.-23. 10. 2014г.

В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощника си юрисконсулт М. В. Д.,в депозирания по делото писмен отговор, счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска, а по същество счита жалбата за неоснователна.

С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че между страните на 27. 09. 2009г. бил сключен договор за револвиращ кредит за сумата от 460 500 евро, както и че с анекси/№1/17. 10. 2010г.,№2/08. 03. 2011г., №3/29. 02. 2012г. и №4/15. 02. 2013г./ договорът е изменян, като в чл. 9. 1 от Анекс №3/2012г. е уговорено, че въз основа на извършен преглед банката има право, по свое усмотрение и без да аргументира решението си пред кредитополучателя, да прекрати едностранно договора, като в такъв случай крайният срок за погасяване на всички суми става 25. 05. 2014г.,съгласно схема за погасяване.Съдът е посочил, че не се спори, че банката е следвало да уведоми кредитополучателя-ищец за решението си за прекратяване на договора до 25. 02. 2014г.,в противен случай крайният срок за погасяване става 25. 05. 2014г.След като е приел за установено по безспорен начин, че писмото с изх.№175-16 от 25. 02. 2014г. изходящо от банката до ищеца, не е могло да произведе прекратително действие, поради получаване на писмото от ищеца-кредитополучател след срока, уговорен в договора и анекс №3 към него, съдът е стигнал до извода, че договорът е прекратен предсрочно от кредитополучателя-ищец, видно от доказателствата по делото/писмо от кредитополучателя №175-71822. 04. 2014г. за пълно погасяване на кредита, а на 23. 04. 2014г. банката е получила и сумата за предсрочно погасяване на кредита/,от което следва, че този договор не е предсрочно и едностранно прекратен от банката, съответно начислената и платена неустойка-наказателна лихва за предсрочно погасяване на кредита, е дължима.Съдът е посочил, по отношение на направените доводи от ищеца във връзка с член 30 и чл. 33 ЗЗД,а именно, че договорът е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия и заплаха, като направени след срока, с оглед разпоредбата на член 214 ГПК,същите са преклудирани и не следва да се проезнася по тях.

В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване, наименовано като „изложение към касационната жалба №6977/13. 05. 2016г.”,касаторът заявява/цитирам/:

„ С решение №603 от 30. 03. 2016г. на Софийски апелативен съд, постановено по т. д.№865/2016г.,ТО,11 състав, съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Считам, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, нецелесъобразно и противоречащо на българското законодателство, на морала, етиката и добрите нрави”,

във връзка с което се излагат съображения, че решението не е съобразено с конкретно посочени от касатора доказателства, както и с отправените заплахи до касатора от страна на банката по телефона, които изцяло представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281, т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280, ал. 1 ГПК.Това е така, защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще бъде направена едва след допускането му до касационно обжалване, в производството по реда на член 290 ГПК.

Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му по член 284, ал. 3,т. 1,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.

Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение, както и от съдържанието на изложението на основанията за касационно обжалване, в последното липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение, като с него се навеждат изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281, т.3 ГПК.

Непосочването на правния въпрос, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат допълнителните основания за това.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №603/30. 03. 2016г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11 състав, постановено по т. д.№865/2016г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: