О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193

София, 30. 03. 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

ч. т. дело № 420/ 2017 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение №154/19. 01. 2017 г. по ч. гр. д.№3007/2016г. на ОС -Пловдив, с което е потвърдено Определение №5/03. 11. 2016 г. на съдията по вписванията при РС - Карлово, с което е отказано да се впишат в Имотния регистър: Удостоверение № 20160630101343/30. 06. 2016 г. и Удостоверение №20160630101441/30. 06. 2016 г., издадени от Агенцията по вписванията, за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма], като правоприемник на „А. банка-клон България“ КЧТ по 29 бр. ипотеки. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно - въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 16 ал. 4 ТЗ, вр. чл. 2 и чл. 4 б.“л“ от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит, без да тълкува посочения текст систематически с чл. 171 ЗЗД и освен това е изключил сходната хипотеза на чл. 263в ал. 1 и чл. 263г ал. 1 ТЗ. Излага, че по силата на чл. 4 б.“л“ ПрВ, на вписване подлежат всички други актове, за които това е предвидено със закон; обосновава, че вземанията на „А. банка - клон България” КЧТ, са обезпечени с ипотеки и по силата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да бъде...