О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№208

София, 30. 03. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело 2459/2016 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 50 от 05. 05. 2016 г. по в. т.д. № 79/2016 г. на Апелативен съд – Б., с което след частична отмяна на решение № 473/11. 11. 2015 г. по т. д. № 546/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, дружеството е осъдено да заплати на А. К. и Б. М. К., граждани на И., сумата 16 876 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на дружеството да достави обзавеждане с качество, установено в предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот № AGR02965, ведно със законната лихва от 03. 10. 2013 г.

В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговото касиране.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. При вещи, определени само по своя род, без индивидуализация на същите/по материал, производител, дизайни и т. н./ може ли да се приеме, че следва да са от високо, луксозно качество само според използваното в предварителния договор наименование „злато” и 2. Може ли съдът сам да подменя волята на страните по договорно правоотношение, когато има празноти в него, или следва да се...