1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1504

гр. София, 06. 06. 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 286 /2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 10088 от 12. 09. 2022 г. на Апелативен съд – С., постановено по в. гр. д. № 721/2020 г. е потвърдено решение № 8252 от 4. 12. 2019 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 17240/2018 г., с което е отхвърлен предявеният от „Слънчоглед 125“ Е., [населено място] против Р. Б. представлявана от Министъра на финансите иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 36 071. 28 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия през периода 01. 01. 2014 г. - 10. 08. 2014 г., ведно с лихва за забава от 27. 12. 2018 г. Със същото решение въззивният съд е отменил решението на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Слънчоглед 125“ Е. против Р. Б. представлявана от Министъра на финансите евентуален иск с по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 804. 19 лв., представляваща удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия за периода 01. 07. 2014 г. - 10. 08. 2014 г., ведно с лихва за забава от 27. 12. 2018 г. и искът по чл. 55 ЗЗД е уважен. С решението на САС е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Слънчоглед 125“ Е. против Р. Б. представлявана от Министъра на финансите евентуален иск с по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 804. 19 лв., представляваща удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия през периода 01. 07. 2014 г. - 10. 08. 2014 г., ведно с лихва за забава от 27. 12. 2018 г. до пълното заплащане на сумата и искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е оставен без разглеждане.

В установения от закона срок решението на Апелативен съд – С. е обжалвано от „Слънчоглед 125“ Е. , [населено място]. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Постъпил е писмен отговор от ответника по касационната жалба Държавата, представлявана от Министъра на финансите, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срок, от ищеца по делото срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановено по иск с цена над 5 000 лв.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцовото дружество „Слънчоглед 125“ Е. е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. За изкупуването на произведената от него електрическа енергия е сключен договор № 95/01. 12. 2010г. с крайния снабдител Ч. електро България АД. Прието е за установено също, че през исковия период ищецът е доставил на електропреносното дружество електрическа енергия, като през същия този период Ч. електро България АД удържало от ищеца такса от 20 % по чл. 35а от ЗЕВИ в общ размер на 34 616, 84 лв., която сума е преведена на КЕВР. С влязло в сила решение № 13/31. 07. 2014 година, постановено по конст. д. № 1/2014 година на Конституционния съд на Р. Б. разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ е обявена за противоконституционна.

Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният съд е изложил мотиви, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 от КРБ за ангажиране отговорността на ответника. Посочил е, че не може да се приеме, че служители на ответника са осъществили поротивоправно поведение, изразяващо се в действие или бездействие при приемане на разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни. Според въззивния съд не може да се приеме, че дейността на Народното събрание по приемане на нормативни актове съставлява дейност на НС, възложена от държавата, нито че осъществявайки правомощията си по приемане на нормативни актове народните представителни имат качеството на служители, извършващи дейност, възложена им от държавата и съответно виновното им действие или бездействие във връзка с тази дейност да ангажира отговорността на държавата. В допълнение съдът е посочил, че дори и да се приеме за доказано наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 49 вр чл. 45 ЗЗД /противоправно поведение/, то не е установено, че в резултат на това поведение ищецът е претърпял вреда. По тези мотиви е отхвърлен главният иск.

Въззивният съд е разгледал първия евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ГПК и го е уважил, като с оглед този изход от спора е обезсилил първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на втория евентуален иск по чл. 59 ЗЗД и го е оставил без разглеждане.

С оглед мотивите на съда в обжалваното решение, е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора втори правен въпрос : Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от З. ? Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е от значение за решаващите му изводи при формиране извода за неоснователност на главния иск. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 72 от 21. 04. 2020 г. на ВКС по гр. д. № 2377/2019 г., IV г. о. и решение № 249 от 15. 01. 2021 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2019 г., IV г. о.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10088 от 12. 09. 2022 г. на Апелативен съд – С., постановено по в. гр. д. № 721/2020 г.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 721, 43 лв.

УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: