О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1413

гр. София, 02. 06. 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4829 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Н. А. срещу решение № 263067 от 03. 10. 2022 г. по в. гр. д. № 4483/2021 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20275231 от 14. 12. 2020 г. по гр. д. № 6106/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на извършена през периода 14. 04. 2014 г. – 15. 01. 2018 г. дискриминация по признак лично положение, изразяваща се в неравностойно третиране досежно правото му на образование по отношение на лица, лишени от свобода в други затвори, и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като е реализирана и отговорността на ищеца за сторените съдебно – деловодни разноски във въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, и моли то да бъде отменено. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице дискриминация спрямо него, в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС, както и че не е съобразил всички относими доказателства по делото, вкл. свидетелските показания, установяващи неравно третиране на ищеца с други затворници, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, на които е било разрешено продължаване на образованието до 12 клас в затвора в [населено място]. Поддържа, че приложение следва да намери решение № 14 на КС на РБ по к. д. № 14/1992 г. и чл. 20 от Хартата за основните права на ЕС.

В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът навежда допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, посочвайки че атакуваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 244 от 14. 08. 2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, Четвърто г. о. и на решение № 14 на КС на РБ по к. д. № 14/1992 г., както и че разглеждането на делото по същество ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, посочени по – горе, но не и изведен какъвто и да било въпрос, който да е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС и КС на РБ или разполагащ със значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче основания за допускане на искания касационен контрол.

Въззивният съд е приел за установено в процеса, че с присъда № 78/12. 04. 2010 г. на ищеца е наложено наказание „доживотен затвор“, чието изтърпяване е започнало на 24. 01. 2007 г., като за периода 24. 01. 2007 г. – 14. 03. 2014 г. е изтърпявано в затвора в [населено място]; за периода от 14. 03. 2014 г. до 14. 04. 2014 г. - в затвора в [населено място], и за периода от14. 04. 2014 г. до приключване на съдебно дирене пред въззивната инстанция - в затвора в [населено място]. Намерил е за установено и че ищецът е завършил основното си образование през учебната 1996 г. / 1997 г., че в затвора в [населено място] има училище, което предлага само начално обучение, и че ищецът е заявил желание да продължи образованието си, подавайки множество молби за преместване в затвора във Враца, където има училище до 12 клас.

По спорния по делото въпрос дали е налице дискриминация по признака лично положение спрямо ищеца, в контекста на правото му на образование по време на изтърпяване на наложеното наказание, СГС е посочил, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съобразил е, че специалният ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1, както и че форма на непряка дискриминация е и липсата на правила, които да изравняват положението на различни /с оглед защитен признак/ лица или групи от лица. В конкретния случай, въззивният съд е намерил, че не е налице пряка или непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., тъй като е осъществена хипотезата на правната норма - съществува привидно неутрална разпоредба, която обаче дава възможност за поставяне на заинтересованата страна в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Това е така, тъй като постановеният отказ от записване в Средно училище М. О. е извършен, тъй като ищецът не е спазил изискванията на Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишени от свобода, обвиняеми и подсъдими. Съгласно чл. 28 от Правилата, в срок до 31 - ви юни, желаещите „лишени от свобода“ да бъдат включени в образователна квалификационна дейност за придобиване на образователна степен, която не се предлага в затвора, в който са настанени, предоставят на инспектор СДВР заявление по образец и документ за завършен клас или образователна степен. В случая депозираната от ищеца молба от 22. 05. 2018 г. до директора на ГД „ИН“ за преместване във Врачанския затвор с цел продължаване на образованието след 8 клас, не е съдържала заявление по образец и документ за завършен клас или образователна степен. Следващата молба от 28. 08. 2018 г. е подадена извън законоустановения в чл. 28 от горепосочените правила срок. СГС е посочил, че от показанията на свидетелката П. се установява, че едва на 23. 08. 2018 г. ищецът се е снабдил с дубликат от свидетелството за завършен осми клас, поради това, че училището, в което е придобил тази образователна степен е било закрито и архивът му е бил преместен другаде. Поради това е заключил, че ищецът не е спазил процедурата, разписана в приложимите горепосочени правила, даваща възможност на лицата, настанени в местата за лишаване от свобода да получат образование. За неоснователни е намерил доводите на ищеца, че позиционирането му в затвора в [населено място] е проява на дискриминация, тъй като съгласно практиката на ВКС /решение № 244/14. 08. 2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС/, по-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или в друг закон признаци и не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба на ищеца, не са формулирани каквито и да било въпроси, вкл. правни такива, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Наведените оплаквания за неправилност на въззивното решение нито съдържат правни въпроси, каквито касационната инстанция няма правомощия сама да извежда или да формулира, нито е допустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба. Посочването на допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, вкл. проверяваните по служебен почин на съда по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263067 от 03. 10. 2022 г. по в. гр. д. № 4483/2021 г. на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: