Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на П. Х. П. от с. Г., област П., срещу решение № 16/01. 06. 2007 г. по адм. д. № 42/2007 г. на Административен съд - Плевен, в частта, с която е отхвърлена жалбата му.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора, срещу Заповед № РД 13-20/31. 01. 2007 г. в частта, с която областния управител на гр. П. е отказал изплащането на еднократно парично обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРР/ за претърпяна лично от него репресия. Съдът приел, че от приложеното Свидетество за съдимост е видно, че жалбоподателят е бил осъждан на четири години лишаване от свобода, за престъпление по чл. 226, ал. 1 от НК и по чл. 212, ал. 5, т. 2 и чл. 352 въ в връзка с чл. 61 от НЗ на една година тъмничен затвор, които текстове от закона обаче не попадат в обхвата на чл. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и чл. 2 и 3 от закона, поради което приел, че обжалваната заповед в тази част е законосъобразна, при наличието на правилно приложен материален закон. В останалата част от обжалваната заповед, касаеща искане за присъждане обезщетение за репресия, претърпяна от бащата на жалбоподателя Х. П. Т., съдът приел, че няма произнасяне от областния управител, тъй като я изпратил на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ за становище, поради което липсва индивидуален административен акт, предмет на оспорване, следователно липсва и правен интерес от оспорването и жалбата в тази част е оставена без разглеждане и...