Производството по делото е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с чл. 79, ал. 2 от Закона за патентите (ЗП). Образувано е по касационна жалба на "Естрея" ЕООД, София против Решение от 18. 03. 2005 г. по адм. д. № 3428/2004 г. по описа на Софийския градски съд (СГС).
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение състав на СГС е отхвърлил жалбата на "Естрея" ЕООД против Решение от 31. 05. 2004 г. на състав на Отдел "Спорове" към Патентното ведомство на Р. Б. (ПВ) с което е обявена пълна недействителност на Патент за полезен модел № 366Y1 "Билборд за реклама" с приоритет от 11. 08. 1995 г. и патентопритежател "Естрея" ЕООД.
Недоволно от решението, "Естрея" ЕООД го обжалва. Счита, че същото е постановено по жалба против недопустимо решение на ПВ и е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Моли да се отмени и се постанови друго, по съществото на спора, като се отмени решението на ПВ поради неговата незаконосъобразност. В съдебното заседание собственикът на дружеството - жалбоподател поддържа само довода за недопустимост на решението на ПВ.
Ответната страна - ПВ, не взема становище по касационната жалба.
Заинтересованата страна - "Мобилтел" АД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе фактическата обстановка, приета за установена от СГС.
Безспорно по делото е, че на 22. 10. 2002 г. заинтересованата страна е поискала от ПВ пълна недействителност на патент № 366Y1 "Билборд за реклама" с приоритет от 11. 08. 1995 г. и патентопритежател касатора. С решение от 31. 05. 2004 г. на състав от Отдел "Спорове" при ПВ, след констатация за липса на новост на патента, е е обяпълната недействителност на патента. Недоволно, "Естрея" ЕООД е обжалвало решението. Пред СГС е изложен за първи път довод за недопустимост на жалбата поради прекратяване на действието на патента на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗП, произтичащо от неплащане на патентна такса в срок. Изнесени са и доводи за нарушение на материалния закон. С обжалваното решение състав на СГС е отхвърлил жалбата на "Естрея" ЕООД. Относно твърдяната недопустимост е прието, че не са представени доказателства, а доводите за материалноправни нарушения са преценени като неоснователни.
Пред настоящата съдебна инстанция е представено удостоверение изх. № 21853/21. 12. 2005 г., подписано от началник Отдел "ИУО" на ПВ, видно от което годишна такса за патента за полезен модел № 366Y "Билборд за реклама" е платена до 11. 08. 2000 г. В същото удостоверение се излага, че на същата дата патентът е прекратил действието си поради неплащане на следващата се годишна такса.
Видно от представените доказателства по делото, спорният патент № 366Y1 не притежава изискуемото в чл. 73 във вр. с чл. 8 от ЗП качество - да е ново.
При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна.
Съставът на ВАС споделя констатацията на СГС относно липса на доказателства, водещи до извод за недопустимост на искането на заинтересованата страна по касационната жалба, за обявяване на пълна недействителност на патента. Такива не се представиха и пред ВАС. Действително, чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗП ограничава срока за подаване на искания за обявяване недействителност на патента за времето на неговото действие, което е напълно естествено. Безсмислено би било обявяването на недействителност на нещо, което не действа. В същото време, за да действа патентът, неговият притежател е длъжен да заплаща годишна такса. На основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗП патентът прекратява действието си при неплащане на такси за поддържането му в сила от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 3. Последният срок обаче, освен времето до изтичане на срока за който е платена патентната такса (в случая 11. 08. 2000 г.), включва в себе си и времето от шест месеца след нея, през което патентопритежателят може да плати таксата в двоен размер. В представеното пред касационната инстанция удостоверение липсват данни дали за периода от 11. 08. 2000 г. до 11. 02. 2001 г. патентопритежателят не е платил патентната такса в двоен размер. Последното би довело до запазване действието на патента. В този смисъл, при липсата на необходимите данни във връзка с плащането на таксата за периода до 11. 02. 2001 г., твърдението на началник Отдел "ИУО" към ПВ, че патентът е прекратил действието си на 11. 08. 2000 г. се явява необосновано, невярно и незаконосъобразно. Нещо повече - сам касаторът в жалбата си, адресирана до СГС, е посочил, че е платил патентната такса до 11. 08. 2001 г. и е твърдял, че патентът е угаснал на 11. 02. 2002 г.
ЗП предоставя още една възможност за възстановяване на патент, чието действие е било прекратено. Това е чл. 26, ал. 2 - с плащането на такса за възстановяване действието на патент в шестмесечен срок от изтичането на срока по чл. 33, ал. 3. В казуса този срок (за възстановяване) изтича според удостоверението изх. № 21853/21. 12. 2005 г., на началник Отдел "ИУО" на ПВ на 11. 08. 2001 г., а според изложеното в жалбата до СГС - на 11. 08. 2002 г. По въпроса дали са платени или не необходимите такси за възстановяване също не са представени доказателства.
Предвид изложеното и пред настоящата касационна инстанция твърдението за прекратено действие на патента се явява неподкрепено с доказателства, поради което изводът за допустимост на постановеното решение от ПВ е правилен и обоснован. Косвено този извод се подкрепя и от процесуалното поведение на касатора. Ако действително притежаваният от него патент е с прекратено действие, за "Естрея" ЕООД би било ирелевантно дали е обявена неговата недействителност или не. В практически аспект подаването на жалби против решенията на ПВ и СГС сочи на наличие на интерес от отмяната им, а такъв дружеството има само ако патентът има действие, което се засяга от тях.
ВАС счита за неоснователен и втория касационен довод - за неправилност на решението на СГС поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърдението е, че в нито един от представените документи, вкл. документ Д4 (стр. 95 от брой 222-9/1990 г. на списание Internacional Advertising - Idea) не е разкрито явно или неявно решение, съдържащо съвкупност от признаци, дефиниращи билборда за реклама съгл. патент № 366Y1. Този довод е направен пред състава от Отдел "Спорове" на ПВ, постановил обжалвания административен акт и пред СГС. И на двете места той е получил мотивирани и обстойни отговори, които касационната инстанция споделя напълно. Видно от снимките, публикувани на стр.
95 от брой 222-9/1990 г. на списание Internacional Advertising - Idea -
документ Д4 по преписката, те са били на билборд, разположен върху калкан на сграда, състоящ се от голямо платно, изпълнено от няколко платна, монтирано върху материален обект - метално скеле, върху повърхността на което е изобразена фасадата на сграда (ресторант). Платната са разположени и покриват горния край на материалния обект и са присъединени към него с възможност за освобождаване, а долните им краища достигат нивото на най-ниската част на обекта. Изхождайки от различното значение на термините "реклама" и "копирайт" следва да се отбележи, че платната (платното) на описания в документ Д4 билборд и това, върху билборда за реклама съгласно патент № 366Y1 дават информация за там изобразеното с което го популяризират сред обществеността, без оглед на това какво точно е изобразено - стока, сграда, природа, човешко същество или нещо друго. Последното сочи, че и двата обекта са с еднакво предназначение. Сравнителният анализ на изобразеното в документ Д4 и това в оспорения патент сочат на идентичност на всички признаци, описани в независимата първа претенция на полезния модел, поради което тя не може да се счита за "нова" по смисъла на чл. 8 от ЗП. Описаната особеност в патентни претенции № 1 и 2 - "разположение на рекламните платна на разстояние едно от друго" се явява нова по отношение на отношение на предшестващото състояние на техниката. Тази новост обаче не е конструктивно-техническа особеност, водеща до усъвършенствана конструкция на атакувания билборд. Липсват представени предимства, произтичащи от нея. В хода на административното производство неколкократно е изяснено, че невъзможността да се изработи едно единствено платно с размери, позволяващи покриването и/или закриването на голям материален обект води до обективната необходимост от използването на повече от едно отделни платна, поставени плътно или на разстояние едно от друго. Показваните по описания начин части от материалния обект обаче не могат да доведат до по-силно рекламно въздействие, защото е безспорна единността на целия билборд, без оглед наличието или липсата на разстояние между използваните платна. Билбордът, определен от описанията в патентни претенции № 1, 2 и 3, при който "долните краища на рекламните платна са с възможност за разполагане под ъгъл спрямо стените на материалния обект" не е бил подкрепен с информация за техническото му осъществяване, поради което съставът на ПВ не е могъл да прецени неговата патентоспособност. Синхронни са изводите на ПВ и СГС относно липсата на признаци на обектите, описани в първа и втора патентни претенции, отговарящи на изискванията на чл. 73, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 8 от ЗП за наличие на полезен модел и липса на описание за техническо осъществяване за предмета, описан в трите патентни претенции.
Неоснователен е и доводът за липса на доказателства за общодостъпност на документите, на база на които ПВ е изградило изводите си за липса на новост на патента, към приоритетната му дата. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП, към който текст препращат чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 75, ал. 1 от с. з., общодостъпност на състоянието на техниката е всичко, станало известно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин където и да е по света
преди датата на подаване, съответно приоритетната дата на заявката за патент. Обстоятелството, че доказателство Д4, вкл. и другите такива, представляват снимки от списание, което се разпространява и в България, сочи на общодостъпност на тези документи.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение на СГС, поради което и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение от 18. 03. 2005 г. по адм. д. № 3428/2004 г. по описа на Софийския градски съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ж. П./п/ Т. В.
А.И.