Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 във вр. с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на началника на митница "Пловдив" против решение №372/04. 04. 2006 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), АО, постановено по адм. д. №770 по описа за 2005 г. на този съд, с което са отменени решение №123/07. 04. 2005 г. на началника на митница "Пловдив" за определяне на митническа стойност и потвърждаващото го решение № 1 - 9300 - 0100/17. 05. 2005 г. на директора на РМД - гр. П.. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 218б, ал. 1, б."в" ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС, съставляващи неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, необоснованост. Твърди се, че при правилно възприета фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал необосновани, едностранчиви изводи, неподкрепящи се от събраните по делото доказателства. В ЗМ и в ППЗМ не съществувало изрично нормативно изискване за всеки конкретен внос, (представляващ част от периодична доставка по рамково договорно съглашение) да бъде иницирана процедура по изискване на допълнителни писмени доказателства. Кореспонденцията между страните установявала, че митническата проверка ще бъде върху осъществявания от дружеството - жалбоподател внос на живи петли и кокошки по множество митнически декларации, като периодични доставки. В разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ППЗМ се съдържат два фактически състава, намиращи се помежду си във взаимна обусловеност и зависимост. Освен това, административният орган е мотивирал акта си и дружеството е могло да изрази становище чрез неговия процесуален представител. Изводът на първоинстанционния съд, че в договора от 27. 12. 2004 г. съществува клауза за уговорена твърда цена от 0, 22 евроцента е направен въз основата на формални показатели. Това е така, защото съдържанието на договора установявало наличието...