Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).

Образувано е по жалба на Т. Т. Т. и К. Т. Т., и двамата от с. С., Хасковска област срещу Заповед РД-11-185 от 07. 06. 2006 г. на областния управител на Хасковска област, с която им е било отказано присъждането на еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗПГРРЛ.

От изложените в жалбата оплаквания се извежда довод за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на приложимия материален закон. Претендира се присъждане на обезщетение, съответно на вида и характера на претърпяната от наследодателя на жалбоподателите репресия, като не се оспорва фактът, че през 1994 година са били обезщени по реда на ЗПГРРЛ.

Ответникът – областният управител на Хасковска област не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, предвид обстоятелството, че жалбоподателите са били репарирани за претърпяната от техния наследодател репресия, поради което повторно обезщетение не им се следва.

Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 188 от ГПК, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Жалбоподателите са сезирали областния управител на Хасковска област с искане вх. № АК-04-02-1181/07. 04. 2006 г. за заплащане на еднократно обезщетение по реда на чл. 5, ал. 1, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗПГРРЛ, адекватно на реално претърпяната от наследодателя им Т. Т. Т. (починал на 29. 09. 1982 г.) репресия. Към искането са представени 3 бр. удостоверения, видно от които за извършено престъпление по...