Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по жалба (неправилно наречена „заявление”) на Д. К. Б. от гр. А., против отказ на Пловдивския областен управител, да му изплати обезщетение по реда на ЗПГРРЛ, обективиран в Писмо рег. № 94-07-40/06. 06. 2006 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалвания отказ Пловдивският областен управител е отхвърлил искането на Бумбаров за изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ за неразрешаване да продължи висшето си образование.

Недоволен, Бумбаров обжалва. Счита, че от приложените от него документи е видно, че той е бил репресиран по политически причини, като не му е разрешено да довърши висшето си образование. Моли да се уважи жалбата му, като се отмени отказът на областния управител.

Ответната страна – Пловдивският областен управител, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът счита касационната жалба за основателна.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, за да се произнесе, възприе следната фактическа обстановка:

Съгласно негова декларация от 03. 04. 2006 г., жалбоподателят е бил признат за репресирано лице и е получил обезщетение от 50000, 00 лева за търпяно наказание „лишаване от свобода”. На същата дата той е подал искане до Областната администрация Пловдив, за изплащане на обезщетение съгласно ЗПГРРЛ, за „неразрешаване да продължи висше образование”. Към искането са били приложени Писмо изх. № 682/17. 07. 1970 г. на Висшия машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин” (ВМЕИ), с което на Бумбалов е съобщено, че съгласно резолюция на зам. ректора от 13. 07. 1970 г. не му е разрешено да кандидатства в института. С писмото са му върнати диплома за средно образование № 462 и заповед № 1368. Приложено е било и Писмо № 1272/07. 07. 1970 г. на...