Производството е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС, вр. пар. 5, ал. 4 ПЗР ДОПК, вр. пар. 4, ал. 1 и пар. 142, т. 1 ПЗР АПК.

Подадена е касационна жалба от „В”АД гр. В., представлявано от изпълнителния директор Д. П. В., чрез пълномощника адв. И. Ш., против решение №238/09. 05. 2006г., постановено по адм. дело № 503/2005г. на Великотърновския окръжен съд, административно отделение, с която е отхвърлена жалбата му против ДРА № 152/11. 04. 2005г. на ТДД гр. В.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 218б, ал. 1,б.”в” ГПК, вр. чл. 11 ЗВАС. Излага съображения, че съдът не е обсъдил всички оплаквания и доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения при издаването на ДРА, свързани с използването на експертиза, която е изготвена за целите на публичното изпълнение по реда на чл. 196 ДПК, а не във връзка с данъчната ревизия по реда на чл. 92 и сл. ДПК. Поради това, че експертизата е недопустимо доказателствено средство, то съставеният въз основа на нея ДРА е необоснован, което е основание за отмяната му. Касаторът поддържа също, че е нарушено правото му на защита, тъй като оценката по експертизата е изготвена за всички имоти общо, а не за всеки имот поотделно. Според касатора, съдът е допуснал неправилно приложение на закона поради това, че за процесните активи не се дължи ДДС на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС. Имотите са били възбранени за обезпечение на публично вземане, поради което съгласно чл. 202, ал. 1 ДПК и чл. 54а ППЗДДС биха били предмет на освободена, а не на облагаема доставка. По съображения в посочения смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде отменен ДРА или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – дирекция „О”АД – гр. В. против данъчен ревизионен акт № 152/11. 04. 2005г. на ТДД гр. В., потвърден с решение №389/22. 06. 2005г. на директора на РДД гр. В. Т.. За да постанови това решение съдът е приел, че ревизираното дружество е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 08. 07. 2004г., във връзка с което е подало справка-декларация за последния данъчен период м. 07/2004г. с вх. №3812/12. 08. 2004г., към която е приложен опис на наличните активи – амбалажни материали на стойност 4608, 81 лв. При извършената ревизия е установено, че дружеството притежава недвижими имоти, които не са включени в описа на активите, поради което стойността им е определена въз основа на експертна оценка и на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС върху тази стойност е начислен ДДС в размер на 256772 лв. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не се дължи ДДС върху въпросните активи, тъй като преди дерегистрацията същите са били възбранени. Посочил е, че нормите на чл. 202, ал. 1 ДПК и чл. 54а ППЗДДС са приложими в случаите, когато се осъществява публична продан на вещи за изпълнение на публични задължения на длъжника, поради което са неприложими в конкретния случай. Във връзка с оценката на имотите съдът е приел, че експертното заключение към ДРА е пълно, оценката е извършена по няколко метода, като е установена пазарна цена съгласно чл. 30, ал. 4 ЗДДС към момента на дерегистрацията, а цените за всеки имот са посочени поотделно в табличен вид. Според съда не са оборени констатациите в ДРА, включително чрез съдебно-счетоводната експертиза, която е дала заключение по неотносимия въпрос за размера на ДДС за периода, ако се приеме, че продажбата на недвижимите имоти е освободена доставка. По тези съображения съдът е достигнал до извода, че законосъобразно е начислен ДДС на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС и е отхвърлил жалбата против ДРА.

Обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че „В”АД е с прекратена регистрация по ЗДДС с ДАД №12/08. 07. 2004г., връчен на 12. 07. 2004г., както и че за последния данъчен период 01. 07-12. 07. 2004г. дружеството е подало справка-декларация, към която е приложен опис на наличните активи, представляващи амбалажни материали на стойност 4608, 81 лв. Не се спори също относно факта, че към момента на дерегистрацията дружеството е притежавало дълготрайни материални активи – недвижими имоти, осчетоводени по сметка 203, както и стопански инвентар, отразен по сметка 206, не се спори също, че дълготрайните активи представляват сгради и подобрения, описани в приложеното по делото извлечение от инвентарната книга. Върху тези имоти е наложена обезпечителна мярка възбрана на основание чл. 161, ал. 3,т. 3 ДПК с постановление №09-26650/2003г. на публичния изпълнител при РД гр. В. на АДВ по изпълнително дело №09-26650/2002г. срещу „В”АД. Към момента на дерегистрацията на дружеството тези имоти не са били продадени, като за целите на производството по публичното изпълнение е възложена и изготвена експертна оценка на имотите от експерта инж. Пл. Петкова, според която стойността на същите е общо в размер на 2196071 лв., от които на земята – 655440 лв., на сгради и подобрения – 1540631 лв.

Предвид тази фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е отговорил на основния спорен въпрос по делото – дали следва да се начислява ДДС върху стойността на наличните активи към момента на дерегистрацията по реда на чл. 119, ал. 3 ЗДДС, ако тези активи са били предмет на обезпечителни мерки, в частност – възбрана, наложена с постановление на публичния изпълнител преди датата на дерегистрацията. Според разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС, освен когато законът предвижда друго, към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството, поради което следва да начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка. Създадена е фикция за осъществяване на облагаема доставка, като предпоставките за приложението й са данъчният субект към момента на дерегистрацията си по ЗДДС да притежава налични активи, които биха били предмет на облагаема доставка. Случаите, при които доставките на стоки и услуги са освободени доставки са изрично предвидени в закона – чл. 33 - 52б ЗДДС, от което следва, че останалите доставки са облагаеми. Специфичен случай на освободена доставка е регламентиран в чл. 54а ППЗДДС /в приложима редакция съгласно ДВ, бр. 9/2000г./, според който в случаите на публична продан по реда на глава деветнадесета от ДПК регистрираното лице не начислява данък за продажбата на вещта или имота. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 202, ал. 1 ДПК, според който, при публичната продан вещта се продава без данък върху добавената стойност. Тези разпоредби в конкретния случай не намират приложение, тъй като се отнасят за осъществена публична продан на вещ или имот, които към момента на проданта са били собственост на лице, което е регистрирано по ЗДДС. Безспорно е, че в случая не е била осъществена публична продан на недвижимите имоти, а същите са били само възбранени за целите на принудителното изпълнение на публични задължения. Налагането на обезпечителни мерки е предназначено да гарантира изпълнението на публичното задължение, когато без обезпечението изпълнението ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Принудителното изпълнение е само един от възможните начини за погасяване на задължението, доколкото същото може да бъде изпълнено доброволно, включително и след образуване на изпълнителното производство. Независимо от наличието на образувано производство и наложени обезпечителни мерки публичното задължение може да бъде погасено и по някой от другите начини, предвидени в ДПК – чрез прихващане, давност или опрощаване, може също така принудителното изпълнение да бъде осъществено чрез друг изпълнителен способ. На следващо място, обезпечението може да бъде отменено или да бъда заменено по реда, предвиден в приложимия процесуален закон. Следователно, фактът на налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижими имоти, собственост на регистрирано по ЗДДС лице за изпълнение на негови публични задължения, не изключва приложението на чл. 119, ал. 3 ЗДДС за начисляване на ДДС върху стойността на същите активи, при последваща обезпечението дерегистрация на това дружество.

Затова в конкретния случай, съдът правилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не следва да се начислява ДДС върху възбранените активи. След като тези активи са били налични към датата на дерегистрацията, съгласно чл. 119, ал. 3 ЗДДС данъчният субект дължи ДДС върху стойността им. Съдът обаче неправилно е достигнал до извода, че при ревизията е определена пазарна цена на активите в съответствие с приложимите правни норми.

Според чл. 119, ал. 3 ЗДДС данъкът се начислява върху пазарната стойност на наличните активи. В чл. 30, ал. 4 ЗДДС е предвидено, че данъчната основа при прекратяване на регистрацията по този закон за наличните активи е тяхната пазарна цена към датата на дерегистрацията. Определение за пазарна цена се съдържа в чл. 20, т. 5 ЗДДС, който предвижда, че това е сумата, която би била платена за идентична стока или услуга по доставка при същите условия, между лица, които не са свързани. В разпоредбата са посочените четири метода за определяне на пазарната цена по б. "а" - "г" - метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, метода на пазарните цени, метода на увеличената себестойност и всеки друг разумен метод. Поради това че за определяне на пазарната цена са необходими специални познания, то определянето й следва да бъде осъществено чрез заключение на вещо лице. В рамките на данъчната ревизия вещи лица се назначават по реда, предвиден в чл. 92 и сл. ДПК, като възлагането се извършва по предложение на данъчния орган, който определя задачата на вещото лице и т. н. Съгласно чл. 76 ДПК експертизата, изготвена по реда на ДПК е допустимо доказателствено средство за данъчната ревизия. В конкретния случай експертизата не е възложена по реда на чл. 93, вр. чл. 92 ДПК – от съответния данъчен директор по предложение на данъчния орган, на когото е възложено извършване на данъчна ревизия на „В”АД, а е възложена от публичния изпълнител по реда на чл. 196 ДПК и е изготвена за нуждите на изпълнителното производство във връзка с публичната продан на недвижимите имоти. От самото заключение е видно, че пазарната оценка на имотите е определена към датата на изготвянето му – м. 04/2005г., а не към датата на дерегистрацията на дружеството – м. 07/2004г. Поради изложеното, определянето на пазарната цена на активите е извършено в нарушение на процесуалните разпоредби по събиране на доказателства в данъчното производство, както и на материалноправните разпоредби относно датата, към която следва да бъде определена стойността на активите.

Поради това, че съгласно чл. 130, ал. 1 ДПК в производството по обжалване на ДРА съдът следва да реши спора по същество като определи дължимостта на данъчните задължения и техния размер, то допуснатите в данъчното производство нарушения на процесуални правила не представлява основание за отмяна на акта. В изпълнение на задълженията си по чл. 129, ал. 3 ДПК да провери служебно изцяло законосъобразността на обжалвания акт, съдът е следвало да изясни релевантния по делото въпрос, който е бил спорен между страните – каква е пазарната цена на наличните активи към датата на дерегистрацията, като назначи съдебна експертиза по реда на чл. 157 ГПК. Независимо, че страната не е поискала назначаване на такава експертиза, съдът е следвало служебно да стори това, като формулира задачата на експертизата и възложи внасянето на депозита за изготвянето й на данъчния субект.

Като не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 3 ДПК за провери изцяло законосъобразността на обжалвания ДРА, както и по чл. 186 ГПК да изясни всички релевантни факти и обстоятелствата по делото, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 40, ал. 2,пр. първо ЗВАС делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да назначи съдебна експертиза, която да даде заключение относно пазарната цена на наличните активи към момента на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС – м. 07/2004г., пазарната цена следва да бъде определена по някой от методите, посочени в чл. 20, т.5 ЗДДС, като в заключението бъде посочено по кой от методите се определя цената и приложението му следва да бъде обосновано, като се изложат конкретните обстоятелства, показатели и данни, които са взети предвид при оценката, а пазарната цена бъде определена за всеки имот поотделно.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено и на основание чл. 40, ал. 2,пр. първо ЗВАС, приложим на основание пар. 4,ал. 1 ПЗР АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.

Предвид изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 218з, ал. 4 ГПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 238/09. 05. 2006г., постановено по адм. дело № 503/2005г. на Великотърновския окръжен съд, административно отделение и ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. А.Д.