Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от В. К. К. и В. С. К., и двамата от София, срещу решение № 14 от 05. 06. 2007 г. по адм. дело № 131 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. В. Т.. В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - областният управител на област В. Т., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Лупува, прави искане за оставяне на решението в сила като законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоария по делото.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С посоченото по-горе решение Административният съд - гр. В. Т., е отхвърлил жалбата на касаторите срещу писмо № 94-ВВ-54 от 14. 03. 2007 г. на областния управител на В. Т., с което последният е отказал да се произнесе по тяхно искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Съображенията за това са били, че със заповед № РИБ-62 от 08. 02. 1995 г. на кмета на община Г. О. като наследници на С. Ц. те са били обезщетени с инвестиционни бонове за отчужден по реда на ЗОЕГПНС имот пл. № 3934 в кв. 200 по плана на гр. Г. О.. Посочено е, че това е станало на основание Наредбата за реда за подаване на заявления за обезщетяване чрез инвестиционни бонове на лицата по § 6, ал. 3 от ПЗР на ЗППДОбП отм. . Допълнително е отбелязано, че...