Образувано е по касационна жалба на Н. К. Н., Д. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А., от гр. Б. чрез техния пълномощник срещу решение № 257/01. 03. 2001 г. по адм. д. № 2517/2010 г. на Административен съд гр. Б.. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендират от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-община Б. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторите за обявяване нищожността на заповед № 670/12. 08. 2002 г. на заместник-кмета на община Б.. С цитираната заповед е одобрено изменението на ПУП-ПР

З, което се състои в отреждане на УПИ V!! за имот пл. № 65, собственост на касаторите и УПИ Х!! за поземлен имот планоснимачен № 9, както и корекции на границите и предвидената застройка според предвидения чертеж.

За да постанови отхвърлителен диспозитив, съдът е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган, при наличието на нормативно регламентирани предпоставки, изискуема форма и липса на съществени процесуални нарушения, годни да повлияят върху крайния акт по същество.

Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно:

Административният акт не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган.

Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт

и в случая същата е налице при условията на делегирана компетентеност по пар. 1, ал. 2 ДРЗУТ.

Оспореният акт има своята законова опора, поради което не е налице порок, който да сочи на

висока степен и тежест на недействителност на административния акт в хипотезата на материална такава.

При постановяването на административния акт не са допуснати нарушения на процедурата, годни до обусловят краен акт с друга разпоредителна част.

Пред вид изложеното не е налице съществено нарушение изискванията за законосъобразност на атакувания административен акт, обуславящо неговата нищожност, поради което решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. Що се касае до твърденията в касационната жалба, същите са насочени към евентуалната унищожаемост на акта, но не и към неговата нищожност и не са допустими за обсъждане.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 257/01. 03. 2001 г. по адм. д. № 2517/2010 г. на Административен съд гр. Б.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Р./п/ С. Ч.

Т.Р.