Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. от гр. В., против решение № 224/30. 05. 2007 г., постановено по адм. дело № 796/2005 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 688/05. 07. 2006 г., издаден от ръководител екип при на ТДД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 487/08. 09. 2006 г. на директора на Дирекция „ОУИ” - гр. В. Т..

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е изложил собствени съображения относно законосъобразността на данъчния акт, а е възприел изцяло становището на данъчните органи, без да обсъди събраните по делото доказателства и доводите които е направил. Твърди също, че съдът изцяло е пренебрегнал заключението на вещото лице, което потвърждава наличието на амортиризиума стойност на посочените активи. По подробни съображения в този смисъл моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго с което да се отмени обжалваният ревизионен акт. Направено е и искане за присъждане на всички разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т., при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. Постъпила е писмена защита с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита, че решението на окръжният съд е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея основания приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на К. Д., против обжалвания от него РА № 688/05. 07. 2006 г. на ТД на НАП гр. В., Великотърновският окръжен съд е приел, че издаденият акт е законосъобразен и правилно данъчните органи са преобразували финансовия резултат на търговеца по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10а от

ЗКПО със сума в размер на 43874. 21 лв. Съдът е посочил, че неправилно задълженото лице е извършило приспадането на загуби от минали години в този размер, тъй като не е съобразило влезлите в сила ДРА № 213/06. 06. 2001 г. и № 802/14. 06. 2005 г. Тези периоди, за които се отнасят загубите са били проверени от данъчните органи и влезлите в сила ДРА, като стабилни административни актове са задължителни за страните и доводите за тяхната незаконосъобразност са недопустими в настоящето производство. По отношение на извършеното увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО със сумата 8500 лв., представляваща осчетоводена сума по с/ка 614 „Разходи за организация и управление” по фактура № 324/04. 12. 2004 г., издадена от „Гортрейдинг” гр. С., с предмет "консултация и оформяне на договори за покупко-продажба на „Имперс -2001” АД, съдът е посочил, че тъй като последното дружество и ревизираното лице са свързани лица, по смисъла на § 1, т. 3, б. ”в” от ДР на ЗКПО и тъй като тези консултации не могат да се свържат с предмета на дейност на едноличния търговец, то този разход не следва да бъде приет като такъв и правилно с него е увеличен финансовия резултат. Изложени са съображения и по това, че осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО са определени на основание деклариран от жалбоподателя облагаем доход за 2004 г.

Така постановеното решение не страда от визираните от касатора пороци. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.

Според фактическите констатации в ДРА ревизираният данъчен субект неправилно е приспаднал по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО - частта от загубите пренесени от минали години по реда на гл. ІV ЗКПО. Според § 1, т. 44 от ДР на ЗКПО "Загуба" по смисъла на глава четвърта е отрицателната величина, получена вследствие на коригирането на годишния финансов резултат (счетоводната печалба/загуба) със сумите по чл. 23, ал. 2 и 3 . В годишната данъчна декларация /ГДД/ за 2004 г. е било констатирано при ревизията, че касаторът е приспаднал загуби от минали години в общ размер 59123. 03 лв., които загуби са в по-голям размер от тези установени с ДРА № 213/06. 06. 2001 г. и ДРА № 802/14. 06. 2005 г. Не се спори по делото, че и двата ДРА са влезли в сила и в тях е констатирана загуба за предходните 4 години в размер на 15248. 82 лв. В обжалваното решение правилно първоинстанционният съд е посочил, че тези констатации в посочените ДРА, с които е установен по-малък размер на загуба от тази която е приспаднал касатора за последните четири години, са задължителни за страните и за съда и не може в това производство да се навеждат други доводи относно законосъобразността на влезлите в сила ДРА, които представляват стабилни административни актове. Предвид това обоснован е извода на съда, че основателно ревизиращите органи са преобразували финансовия резултат на търговеца в посока увеличение, след като са констатирали, че ревизираното лице неправилно е приспаднало загуба в по-голям размер, вместо действителната такава от 15248. 82 лв. и с тази сума която е приспаднал незаконосъобразно е намалил финансовия си резултат за 2004 г.

Необосновани и незаконосъобразни са изложените от касатора съображения и мотиви с които се иска намаляване на финансовия резултат с други разходи за амортизации и за компенсиране на положителния финансов резултат с кредитното салдо по с/ка 493- Разчети за такси. Тези искания не са съобразени както с фактите по делото така и с изискванията на действащото законодателство. Видно от самият РА органът по приходите издал акта е приел намаляването на финансовия резултат със сумата 25916. 62 лв.,представляваща отчисления за амортизации. В този смисъл съдът правилно не е кредитирал заключението на вещото лице, което е отговорило на поставените въпроси така както е била определена задачата от касатора и не е ясно на база на какви изчисления и за кои точно активи е дал друг размер на тези амортизационни отчисления, като е включил в тях и амортизации за предишни години, които не са предмет на проверката и не се е съобразил с констатациите по влезлите в сила ДРА за тези предишни години. Неоснователни са също така и доводите на касатора, че не са обсъдени направените от него в жалбата до окръжния съд възражения във връзка със законосъобразността на акта и не са съобразени представените от него доказателства. Следва да се посочи, че представените в съдебно заседание доказателства в по-голямата си част са неотносими към спора и те не променят фактическата обстановка, предвид размера на установените загуби с цитираните ДРА. Това, че съдът въз основа на обсъдените доказателства е стигнал до други изводи, които не съвпадат с твърденията на касатора, не означава, че съдът не обсъдил доводите и възраженията направени пред него от тази страна.

Неоснователно е и другото оплакване, според което съдът неправилно е потвърдил РА в частта касаеща преобразуване на финансовия резултат за 2004 г. със сумата 8500 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО по фактура 324/04. 12. 2004 г., издадена от ЕТ ”Гортрейдинг”. В хода на ревизията е установено, че предмета на договора въз основа на който е издадена фактурата касае „консултации относно оценка на акциите и определяне на тяхната продажна цена на АД ”Имперс-2001”. Констатирано е при ревизията, че ЕТ ”К. Д.” няма участие до момента на извършената консултация в АД ”Имперс-2001”. За тези консултации ревизираният субект не е представил никакви доказателства, че тези услуги са били действително извършени и че те имат отношение към дейността му, следователно те без основание са отчетени при него като разход. Така установената фактическа обстановка води до обоснования извод за наличие на хипотезата на чл. 14, ал. 1 ЗКПО, според която, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки, още повече, че не се спори по делото, че ревизираното лице и „Имперс-2001” АД, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. ”в” от ДР на ЗКПО.

Предвид изложеното, като е стигнал до изводи в този смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и неявяване на представител на ответната страна по делото пред ВАС то не се дължат и разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 224/30. 05. 2007 г., постановено по адм. дело № 796/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. Д.Л.