Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС, във вр. 131-132 от ДПК отм. и §5, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от "С"ООД-с. М., О. П., против решение №І-32 от 02. 03. 2005 г. по адм. д. №1234/2004 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА №1097/15. 10. 2004 г. на ТДД-Бургас, потвърден с решение №РД-10-467/30. 11. 2004 г. на РДД-Бургас за определено данъчно задължение по ЗДДС - ДДС в размер на 11 227, 17 лв. и лихви - 3 979, 38 лв. за данъчен период м. 01. 2002 г. от непризнат данъчен кредит по фактура №2159/25. 01. 2002 г., издадена от "С"ЕООД-София. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът РДД-Бургас, сега Директор на Дирекция "ОУИ"-Бургас по допусната от настоящия съд промяна в наименованието на основание §5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата окръжният съд е приел, че са налице предпоставките за отказ за признаване на данъчен кредит по оспорената доставка на основание разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, тъй като документи, досежно обстоятелства по начисляване на ДДС от доставчика, съобразно с изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, както и доказателства за кадровата, техническата и технологична обезпеченост на доставчика за изпълнение на фактурираната доставка не са представени както в хода на данъчната ревизия, така и в съдебното производство. Решението е правилно.

Правилни са изводите в съдебното решение за законосъобразно определен от ревизиращите органи данък добавена стойност и лихви за забава, вследствие непризнаване на данъчен кредит по фактура №2159/25. 01. 2002 г., издадена от "С"ЕООД - София.

В случая касаторът не оспорва, че не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения, изискани по реда на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, като в касационната жалба излага аргументи за изрядност от негова страна и неправилно санкциониране с непризнаване на данъчния кредит, поради неизправност на съконтрахента му. Възраженията се свеждат до твърдения за нарушаване от страна на данъчния орган на принципите на обективността по чл. 6 от ДПК и за служебното начало по чл. 10 от ДПК, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В същото време жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства, както в хода на административното, така и в хода на съдебното обжалване за установяване на факта, че доставчикът се намира на данъчния си адрес, че е водил редовно счетоводство, че е начислил ДДС по конкретната доставка в съответствие с изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, както и доказателства, че доставката, отразена във фактурата е реално осъществена. Доставчикът е дерегистриран служебно по реда на чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, така че и твърдението на касатора, че същият е открит в по-късен момент от данъчните органи, е неоснователно.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и по чл. 40, ал. 1 от ЗВАС Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №І-32 от 02. 03. 2005 г. по адм. д. №1234/2004 г. на Бургаския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ А. Д. Ф.Н.