Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на И. М. И. против решение от 10. 04. 2006 г., постановено по адм. дело №604/2005 г. по описа на С. О. съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед №226/27. 06. 2005г. на началника на поделение №22750-Самоков. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са за незаконосъобразност и необоснованост на обжалванато решение – отменителни основания по чл. 218 б, ал. 1, бук. „в” от ГПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което бъде отменена оспорената заповед.

Ответникът по касационната жалба, Началника на поделение 22750-Самоков, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение С. О. съд е отхвърлил жалбата на И. М. И. срещу Заповед №226/27. 06. 2005 г. на началника на поделение 22750-Самоков, с която на основание чл. 282, т. 1, б. „и”, вр. с чл. 283, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 128в, т. 2 от ЗОВСРБ вр. с чл. 187 от Правилника за кадрова военна служба (ПКВС) и чл. 17 от Инструкция №11/29. 06. 2001 г. за кадровата работа в МО е прекратен договора му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила...