Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от З. И. И., в качеството й на ЕТ „З. И.”, чрез процесуалния й представител адв. И. С. срещу решение № 3109/23. 06. 2011 г. по адм. дело № 911/2010 г. на Административен съд София-град и срещу допълващото го решение № 5950/22. 12. 2011 г. по същото дело. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК – противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната на първоинстанционното решение.

Ответната страна – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана в съдебното заседание от юрк. Илиева, моли съда да отхвърли изцяло касационната жалба и да остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявените с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) искове от ЕТ „З. И.” срещу НЗОК за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 37 409. 94 лв., представляващи пропуснати ползи от предоставена, но недължима отстъпка в размер на 8 % от пределната цена на лекарствата, заплащани изцяло или частично от НЗОК, лихва за забава в размер на 10 281. 70 лв., както и законната лихва върху сумата в размер на 37 409. 94 лв. считано от 29. 01. 2010 г. до окончателното й изплащане.

За да постанови този резултат съдът е приел, че исковата...