Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Й.-Витанова против решение от 12. 04. 2006 г. по адм. дело № 206/2005 г. на Окръжен съд гр. М.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи основания за отмяната му, съгласно чл. 218б, ал. 1, б.”в” от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община В., изразява становище, че решението е правилно и моли да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на Д. Й. против заповед № 301/31. 10. 2005 г. на кмета на община М., с която на основание чл. 89, ал. 1 във вр. с чл. 90, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и заповед № 30/31. 10. 2005 г., с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжността “главен счетоводител” в общината на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

Въз основа на данните по административната преписка и събрания доказателствен материал в хода на съдебното производство, съдът е достигнал до фактически констатации и правни изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. При вярно установени фактически обстоятелства, съдът правилно е приел, че служителката е допуснала нарушение на служебните си задължения, като през периода 11. 10. 2005 г. до 17. 10. 2005 г. не се е явила на работа без уважителни причини. След като е анализирал гласните доказателства, събрани по делото, съдът обосновано е възприел като неоснователни доводите на Йорданова, че получила разрешение да ползва платен годишен отпуск от прекия си началник, поради което не е допуснала нарушение на служебните си задължения. Според императивното правило на чл. 57, ал. 1 от ЗДСл, платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването. При липсата на изрична санкция от органа по назначаването, с която разрешава поискания отпуск от служителката, съдът правилно е приел, че с неявяването си на работа през процесния период тя е нарушила служебните си задължения, разписани с разпоредбата на чл. 23 от ЗДСл, с което е осъществила фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно надлежността на проведената процедура по налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”. В изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл органът по назначаването с писмо № 4695/17. 10. 2005 г. е поискал служителката да се яви, за да бъде изслушана или представи писмени обяснения във връзка с отсъствието й от работа, въпреки отказания й платен годишен отпуск, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Визираното в разпоредбата правило има за цел да гарантира правото на защита на дисциплинарно уличеното лице, задължавайки органът по назначаването да му осигури възможност да представи позицията си във връзка с разследваната дисциплинарната простъпка. В разглеждания случай жалбоподателката е реализирала законово гарантираното й право да даде писмени обяснения, като в депозираните такива по преписката е заявила, че не е знаела за отказа да ползва платен годишен отпуск през процесния период. Обстоятелството, че писмените й обяснения са представени преди решението на дисциплинарния съвет не води на извод за опорочаване на процедурата – нарушението по чл. 23 ЗДСл е формално и всички данни за осъществяването му са били налице към момента на изискване обяснения от жалбоподателката. При това положение органът е имал възможност да се запознае и оцени релевантните факти за налагане на дисциплинарното наказание и дадените писмени обяснения на служителката във връзка с причините за неизпълнение на служебните й задължения в тяхната съвкупност, поради което постановеният въз основа на тях административен акт е законосъобразен, както правилно е преценил решаващият съд. Административният орган би нарушил закона, позовавайки се на факти и обстоятелства, които не са били известни на дисциплинарноотговорното лице, а въз основа на тях е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В разглеждания случай такава хипотеза не е налице, поради което правните изводи на съда за липса на нарушение на административнопроцесуалните правила при издаване на обжалваната заповед са правилни и се споделят от настоящата инстанция.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в жалбата касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 12. 04. 2006 г. по адм. дело № 206/2005 г. на Окръжен съд гр. М.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ В. Г. Ю.К.