Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. Я. в качеството му на директор на РДД-гр. В. срещу решение №585 от 06. 06. 0025 година, постановено по адм. д. № 205 по описа за 2005 година на Варненски окръжен съд, с което е отменен ДРА № 749 от 09. 11. 2004г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. В., потвърден с Решение № 1335 от 13. 01. 05г. на директора на Регионална данъчна дирекция-гр. В., относно определените на Е. П. Р. допълнителни данъчни задължения - ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 66 850, 32 лв. и лихви за забава в размер на 11032, 07 лв. за данъчни периоди от 1999 г. - до 2003 година включително.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на съществените процесуални правила и на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 218б, ал. 1,б."в" ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС. Твърди се, че неправилно Варненският окръжен съд е приел, че не било установено в хода на данъчната ревизия факти и обстоятелства за укрити доходи или приходи. Неправилен е и изводът на окръжния съд, че жалбоподателят не е извършвал процесните сделки с недвижимо имущество като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1,т. 14 от ТЗ, поради което данъчната основа следва да бъде определена по чл. 24 от ЗОДФЛ, а не по чл. 21, ал. 1 от същия закон. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу ДРА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Е. П. Р. оспорва същата по съображения, подробно изложени от процесуалния му...