Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. З., против

решение № 2558/27. 05. 2011 г. по адм. дело № 4302/2010 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 35-ти състав

, с което е отменена негова заповед № 01-РД/1948/24. 11. 2009 г. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение вследствие допуснати при постановяването му нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел за незаконосъобразна проверката, осъществена от служител на Областна разплащателна агенция при ДФЗ относно заявените от кандидата обстоятелства, включително засаждането на орехови насаждения на площ от 6. 600 дка в периода 10. 04. - 30. 04. 2009 г. Наведени са доводи, че не са взети предвид приложимите в случая норми на правото на ЕС, уреждащи начина за извършването на проверки и контрол при предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., нито тези на специалната Наредба № 9/03. 04. 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ по мярката "Създаване на стопанства на млади фермери", част от посочената програма. По подробно изложените от касатора съображения се претендира отмяната на оспорения съдебен акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответната страна - М. Г. Я. от гр. Х., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Т. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира първоинстанционното решение, като законосъобразно да бъде оставено в сила, както и за присъждане на направените за настоящото производство разноски за адвокат.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Г. Я. срещу заповед № 01-РД/1948/24. 11. 2009 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, с която й е отказано финансиране по заявление идентификационен № 26/112/04206 от 03. 04. 2009 г. за подпомагане по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Последната е приета съобразно чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета, от Европейския фонд за развитие на селските райони и утвърдена в изпълнение на чл. 18, т. 4 от същия от Европейската комисия, като включва мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по която според чл. 21, ал. 1 от приложимата в случая Наредба № 9/03. 04. 2008 г., изпълнителният директор на Разплащателната агенция се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане. Съдът обосновано е констатирал, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. В случая не е установено посоченото в обжалвания акт, основание за отказа за финансиране. Правилно съдът е приел, че наред с изброените в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 9/03. 04. 2008 г. основания, като: нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти, установени при извършване на проверките; несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата; неотстраняване на непълнотите и пропуските в посочения срок; недостатъчен бюджет по мярката, отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ може да бъде постановен и при осъществяването на предпоставките по чл. 5, § 3 от пряко приложимия в случая Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. на Комисията от 07. 12. 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ на Съвета по отношение на прилагането на процедурите за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Визираната разпоредба от ПЕС изрично изключва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в случаите на установени, изкуствено създадени от бенефициерите условия необходими за получаване на плащане с оглед получаване на предимство, в противоречие с целите на схемата за подпомагане. В тази връзка и предвид установеното от фактическа страна е прието, че неправилно административният орган окачествява като "изкуствено създадени условия", обстоятелството, констатирано при осъществената от експерт на ОРА - Хасково при ДФЗ, проверка на място на 21. 04. 2009 г. - че към последната дата не са засадени орехи на площта от 6. 600 дка, независимо от изразените от Министерство на земеделието и храните, последващи становища, че препоръчителните периоди на засаждане на трайни насаждения са след 15 ноември до началото на зимните студове и през пролетта от края на февруари до средата на месец април. Отбелязано е, че в процесното заявление на М. Я., преминало осъществена от административния орган проверка за допустимост, изрично в изпълнение на изискванията за подпомагане по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 8 и т. 9 и чл. 14а от Наредба № 9/03. 04. 2008 г., засаждането на орехите върху горепосочената площ е планирано за периода от 10. 04. до 30. 04. 2009 г., който не е изтекъл към момента на извършване на проверката. Предвид това и липсата на спор между страните, че заявителят е спазил посочения в заявлението му краен срок за засаждане на дръвчетата, правилно решаващият състав е приел за изпълнени горепосочените изисквания на наредбата. Още повече, че както е отбелязано в мотивите на оспореното решение, становищата на МЗХ, визиращи периодите от време, оптимални за засаждането на трайни насаждения, имат препоръчителен характер, а не нормативноустановени правила със задължителен за неограничен брой лица характер /в т. ч. за жалбоподателката в първоинстанционното производство/, несъобразяването с които да изключва възможността за предоставяне на заявената безвъзмездна финансова помощ. Правилно съдът е счел, че ако разликата от около седмица спрямо посочения от МЗХ ориентировъчен срок за засаждане на фиданките има толкова съществено значение и е могла да осуети прихващането и развитието на ореховите насаждения, а оттам да съставлява основание за отказ по заявеното подпомагане по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. на Комисията, административният орган е следвало да установи това обстоятелство посредством последваща проверка, което не е сторил в процесния случай. Така за да постанови обжалваното решение съдът е приел, че извършената на място проверка не установява отразеното в заповедта основание за отказ по подаденото от жалбоподателката в първоинстанционното производство заявление за подпомагане, както и че в случая са нарушени основния принцип установен в чл. 13 АПК, /според който административният орган е длъжен да осигури публичност на критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на неговите цели/ и изискването на чл. 35 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. В резултат на посочените фактически и правни констатации, обжалваният акт е отменен като незаконосъобразен.

Първоинстанционният съд е осъществил задълбочен анализ на релевантните факти и е обсъдил относимите в случая норми, включително на Правото на ЕС. Възраженията пред настоящата инстанция касаещи неправилното тълкуване на материалния закон също са неоснователни. С оглед несвоевременно осъществената проверка по заявлението за подпомагане, предхождаща изтичането на срока, предварително заявен и допуснат като такъв за засаждане на ореховите фиданки върху площта от 6. 600 дка, обоснован е направеният от решаващият състав извод за липсата на основание за постановения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., включително с оглед приложимата Наредба № 9/03. 04. 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ по посочената мярка и чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. на Комисията. Направените в посочения смисъл изводи изцяло съответстват на данните по делото и правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Предвид изложеното решението е обосновано, издадено в съответствие със съдопроизводствените правила и приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора основателно се явява направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, установени в размера от 650 лв на изплатено за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 06. 07. 2011 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2558/27. 05. 2011 г. по адм. дело № 4302/2010 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 35-ти състав. ОСЪЖДА

Държавен фонд "Земеделие" - гр. С. да заплати на М. Г. Я. от гр. Х., сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направени за настоящата инстанция разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ К. Х. К.Х.