Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Тежкоатлетически клуб Фортиус при НСА - София”, гр. С. против заповед № ЛС 04-809/18. 06. 2010 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано вписване на клуба в Централния регистър на юридическите лице с нестопанска цел. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като срокът по § 12 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗИДЗЮЛНЦ) не е преклузивен и пропускането му не може да обоснове отказ за вписване в регистъра. Моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят „Тежкоатлетически клуб Фортиус при НСА - София", гр. С. е вписан като юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Софийския градски съд, с решение от 23. 10. 1992 г. по ф. дело № 16441/ 1992 г. по описа на същия съд. (решение и удостоверение по ф. дело № 16441/ 1992 г. на СГС).

Със заявление вх. № 05 - 00 - 276 от 11. 03. 2010 г. сдружението прави искане за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието.

При тези данни министърът на правосъдието преценява, че едногодишният срок, предвиден в § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ е изтекъл и постановява заповед № ЛС -04-809 от 18. 06. 2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която отказва за извърши исканото вписване.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за оспорване на акта (обстоятелство, което не се оспорва от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 13. 04. 2011 г.) и от лице, чиито права са негативно засегнати от него. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган в съответствие с правомощията на министъра на правосъдието по чл. 45, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), в предвидената форма (заповедта е писмена и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й) и при спазване на административнопроизводствените правила – производството е образувано по искане на заинтересованото лице с представяне на необходимите съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЮЛНЦ документи. Заповедта обаче е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ.

Законът за юридическите лица с нестопанска цел предвижда няколко основания за отказ за вписване в регистъра, регламентирани в чл. 45, ал. 4 от закона. Според цитирания текст вписване в регистъра за извършване на общественополезна дейност се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. Тези предпоставки в случая не са осъществени, а пропускането на срока по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ не попада в категорията на предвидените от законодателя основания за отказ за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Поради това като приема, че пропускането на посочения срок е достатъчно основание да се откаже вписване, административният орган постановява акт, който противоречи на закона.

В подкрепа на изложеното за липса на основания за постановения отказ е и обстоятелството, че едногодишният срок от влизане в сила на закона, установен с § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ, в който юридическите лица следва да подадат заявлениея за вписване в регистъра, е с инструктивен характер. Този извод се налага от редакцията на цитирания текст и от разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от закона, регламентираща последиците за юридическото лице, които настъпват от момента на вписването (актът на вписване придава публичност на дейността на юридическите лица и създава възможност за ползване на облекчения по закона). Освен това с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ законодателят дава право на юридическо лице, чието вписване е заличено, да направи повторно искане за вписване. Допуснатата възможност за повторно вкючване в регистъра обосновава извода, че изтичането на срока по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ не преклудира правото на юридическите лица да искат вписване в централния регистър за общественополезна дейност. Следователно отказът на административния орган да извърши вписване само на това основание е в противоречие с нормативната уредба.

Поради всичко изложено съдът приема, че не са налице цитираните в обжалваната заповед основания за отказ за вписване на сдружението – жалбоподател в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Постановеният в този смисъл административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката – изпратена на административния орган за произнасяне съобразно изложеното по - горе относно тълкуването и прилагането на закона.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

заповед № ЛС – 04- 809 от 18. 06. 2010 г. на министъра на правосъдието. ИЗПРАЩА

преписката на административния орган за произнасяне.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ М. М. М.М.