Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Столична община, [населено място] чрез процесуален представител С. Т. Г. срещу решение № 267 от 21. 04. 2022 г. по в. т. дело № 157/2022 г. на Софийски апелативен съд, 15 търговски състав, с което е потвърдено решение № 261584 от 10. 12. 2021 г. по т. дело № 277/2021 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав и Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер 2 220 лв. – разноски, направени във въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно сума в размер 45 669, 34 лв., представляваща цена за м. януари 2018 г. по Договор № СОА16-ДГ56-1196/02. 12. 2016 г., сключен между Столична община като възложител и МТК Гроуп“ ООД като изпълнител, ведно със законната лихва, считано от 12. 02. 2021 г. до окончателното й плащане, и сума в размер 13 878, 41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 15. 02. 2018 г.-12. 02. 2021 г., както и сума в размер 5 040, 42 лв. – съдебни разноски по компенсация, направени в първоинстанционното производство.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по следните съображения:

1/ неправилно и в противоречие със закона и Тълкувателно решение № 1/27. 04. 2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдебният състав не е обсъдил направеното в т. 1. 1. от въззивната жалба възражение за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора поради противоречие със закона - чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/;

2/ извършеното от Въззивния съд тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е в противоречие на чл. 20 ЗЗД, на останалите клаузи от договора, на целта и логиката на закона, и на принципите, залегнали в ГПК;

3/ решението е неправилно поради липса на мотиви във връзка с възраженията по т. 1.2. 1 и т. 1. 2.2 от въззивната жалба относно начина, по който първоинстанционният съд тълкува понятието „гориво-смазочни материали“ /ГСМ/; въззивният съд не е изложил мотиви защо приема, че предпоставките за промяна на цената на километър пробег са налице, след като не е изследвал въпроса с цената на смазочните материали за процесния период; липсват мотиви във връзка с възражението по т. 3 от въззивната жалба;

4/ решението е неправилно поради противоречие с чл. 6, ал. 2 ГПК – в исковата молба и до края на съдебното производство ищецът поддържа, че промяната на цената на ГСМ с повече от 20% по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора следва да се изчислява съгласно решенията на КЕВР за съответния период по отношение на цената на природен газ и съгласно данните на НСИ за цената на смазочните материали, докато въззивният съд приема, че исковата претенция е основателна, но въз основа на изчисленията на цената на природния газ съгласно данните на НСИ.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност:

1. Въпрос, свързан с прилагането на императивната правна норма:

Следва ли съдът да се произнесе служебно в мотивите на своето решение относно нищожността на клауза от договора от значение за решаване на правния спор, когато по делото са събрани безспорни доказателства във връзка с нищожността на клаузата? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/27. 04. 2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Въпроси, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД:

До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се променя действителната воля на страните?

Допустимо ли е по пътя на тълкуването решаващият състав на съда да създава права за една от страните, които страните не са уговаряли в договора?

Допустимо ли е тълкуване на клаузите от договора в противоречие с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

Противоречие с решение № 60169/28. 01. 2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 162/29. 01. 2019 г. по гр. д. № 10/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 16/28. 02. 2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Въпрос, свързан с прилагането на чл. 236, ал. 2 ГПК:

Следва ли решаващият състав на съда при постановяване на своето решение да изложи собствени мотиви по спора и да се произнесе по всички възражения, очертани с въззивната жалба? – противоречие с решение № 65/30. 07. 2019 г. по т. д. № 183/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о„ решение № 60301/17. 01. 2022 г. по гр. д. № 479/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 47/19. 06. 2019 г. по гр. д. № 1012/2018 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 59/14. 04. 2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 12/11. 02. 2022 г. по гр. д. №2032/2021 г. на ВКС, ГК

4. Въпрос, свързан с прилагането на чл. 6, ал. 2 ГПК:

Обвързан ли е съдът от изложеното в исковата молба при постановяване на своето решение? – противоречие с решение № 127/10. 01. 2018 г. по гр. д. № 679/2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 60124/28. 10. 2021 г. по т. д. № 1425/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответникът „МТК Гроуп“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение като постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и обоснованост. Подробни съображения излага в представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е установил, че между страните е възникнало правоотношение на основание сключен между тях договор за извършване на обществен превоз СОА16-ДГ56-1196/02. 12. 2016 г., с който страните са постигнали съгласие „МТК Гроуп‘‘ ООД да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии № № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община, със срок на действие на договора 8 години, а Столична община се е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер 3 лв. на километър без ДДС на две вноски - 30 % авансово до 15-то число на текущия месец и останалата част - до 14-то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег километри /чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора/. Анализирал е клаузите на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от договора, установяващи договорените механизъм и предпоставки за промяна на цената на извършения превоз при промяна в цената на гориво-смазочните материали /ГСМ/ след датата на подписване на договора – промяната в цената на ГСМ да е повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт /НСИ/ спрямо цената към датата на подписване на договора; добросъвестно провеждане на преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 50% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1; при непостигане на съгласие при преговорите възнаграждението за километър маршрутен пробег се променя с 2, 5%.

Въз основа на Решение № Ц-35/30. 09. 2016 г. и Решение № Ц-16/01. 07. 2017 г. на КЕВР съдебният състав е констатирал, че към 02. 12. 2016 г. /датата на подписване на процесния договор за обществен превоз/ цената на природния газ е в размер 286, 60 лв. за 1 000 nm3 без акциз и ДДС при включена цена за пренос, т. е. 266, 87 лв. за 1 000 nm3 без цена за пренос, а след увеличението през 2017г. е в размер 370, 21 лв. за 1 000 nm3 без акциз и ДДС, т. е. 343, 22 лв. за 1 000 nm3 без включена цена за пренос. Приел е, че между страните не е проведена предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора процедура за индексиране на цената - с предложения вх. № 8504/СОА17-КЦ01-23361/28. 09. 2017г, вх. № 8668/СОА17-КЦ01-24610/10. 10. 2017г. и вх. № 9568/СОА17-КЦ01-31941/21. 12. 2017г. ищецът е поканил възложителя да бъдат проведени преговори, но няма доказателства Столична община да е отговорила на отправените покани.

Въз основа на горепосочените решения на КЕВР и обсъдените писма с изх. № УП-7011/07. 12. 2017 г., изх. № УП-1210/02. 04. 2021 г. на НСИ, разпечатка от Националната статистическа програма от сайта на НСИ, писмо с peг. № 26-00-2406/1 от 19. 12. 2018 г. на „Булгаргаз“ ЕАД и заключение на съдебно-счетоводната експертиза въззивната инстанция е приела за установено, че процентът на увеличение на цената на природния газ през първото шестмесечие на 2018 г. спрямо второто шестмесечие на 2016 г. е 35, 29%. Съобразила е, че ищецът попада в Група И4 по критериите на НСИ „годишно потребление на природен газ от крайни небитови клиенти 100 000 1 000 000 ГДж“, като се е позовала на направената от вещо лице А. Т. Б. съпоставка на цената на природния газ в MWh и в гигаджаули. Въз основа на заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е установил, че спрямо данните на НСИ настъпилото увеличение на ГСМ е с повече от 20% - в случая увеличението е средно с 33, 65%. Приел е, че индексираната цена с 2, 5% за 1 километър пробег е в размер 3, 075 лв. без ДДС или 3, 69 лева с ДДС, поради което е заключил, че общият размер на индексацията от 2, 5% над базовата цена от 3, 60 лв. с ДДС по договора за фактурираните 507 987, 774 км пробег за м. януари 2018 г. е 45 718, 90 лв.

Съдебният състав е констатирал, че с двустранно подписани между страните споразумение № СОА16-ДГ56-3734 от 05. 10. 2021г. и протокол от 02. 11. 2021г. страните са постигнали съгласие за индексиране на цената за километър пробег по процесния договор на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от същия до 31. 12. 2020 г., както и че с платежно нареждане е платена сума в размер 160 000 лв. на основание фактура № 00000000303/01. 04. 2021 г. - индексация. Въззивната инстанция не е обсъдила представения документ за заплащане на сума в размер 1 712 739, 99 лв. поради това, че не е приет като доказателство по делото поради преклузия.

Във връзка с изясняване на обстоятелството спрямо кой момент следва да се преценява увеличението на цената на ГСМ - дали към датата на подписване на договора или към датата, на която е започнало неговото изпълнение, съдебният състав е анализирал клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора, съгласно която „цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на този договор, се променя когато:. ..“, и е приел, че формулировката е ясна. Изложил е съображения, че посочената клауза и съдържанието на други клаузи в договора не навеждат на извод, че страните са имали предвид нещо различно от записаното, поради което не може да се приеме, че страните са имали предвид предпоставките за промяна на тази цена да се преценяват съобразно момента, в който е започнало изпълнението на договора. Въззивната инстанция се е аргументирала, че в текста на договора са използвани и други понятия като „дата на въвеждане в експлоатация на първата линия“ и „дата на влизане в сила“, но за промяната на цената изрично е посочено, че отправният момент, с който се извършва сравнението, е този на подписване на договора, което съответства и на икономическата логика, тъй като именно към датата на подписване на договора страните са могли да отчетат актуалните икономически условия и на тяхна база да формират съгласие за посоченото в договора възнаграждение.

Доводът на въззивника /настоящ касатор/ във въззивната жалба, че промяната в цената не настъпва автоматично, а е необходимо да бъде подписано писмено споразумение, е приет за неоснователен, предвид съдържанието на клаузата на чл. 5, ал. 1, в която не е предвидено като условие за промяна на цената провеждането на преговори, а са изброени хипотезите, при които тази промяна се осъществява, като в т. 3 от посочената алинея е предвидена възможност за проговори, но не и задължение за провеждането им, и изрично е регламентирана хипотезата за настъпване на последиците по т. 1 и т. 2 при непостигнато съгласие. Поради инициираното от ищеца провеждане на преговори и липсата на данни за приемане на предложението му е направен извод, че липсва съгласие за промяна на цената, поради което настъпва последицата на чл. 5, ал. 4, т. 3, изречение последно от договора. Акцентирано е, че в останалата част от договора не е предвидена задължителна процедура или срок за сключване на анекс при настъпилата промяна на цената на ГСМ, за да настъпи промяна в условията на договора.

За неоснователен е преценен доводът, че изпълнителят не може да се позовава едновременно на клаузите на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора по съображения, че двата различни критерия за увеличение на цената са формулирани в две различни точки на текста на договора, като липсва уговорка, че при извършване на индексация по единия текст не следва да се извършва индексация по другия, както и че прилагането на двата критерия ще доведе до прекомерност на цената. Въз основа на писмо изх. № УП-5267/20. 12. 2021 г. на НСИ е посочено, че в инфлационния индекс, който се определя ежемесечно, се вземат предвид само цените на стоките и услугите /включително ГСМ/ за домакинствата за лично /непроизводствено/ потребление, а не тези за небитовите потребители, което означава, че цената на природния газ за небитовите потребите не е включена в него и няма основание да се приеме, че с постигането на представеното споразумение за компенсиране на цената по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от договора изпълнителят вече е компенсиран изцяло за изменението на икономическите условия в страната.

Възражението за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора поради противоречие със закона не е обсъдено по аргумент, че е заявено за първи път с въззивната жалба, както и поради това, че не се установява нищожност на сделката пряко от договора или от релевираните по делото факти и обстоятелства.

Предвид изложените съображения въззивният съд е направил извод, че Столична община дължи заплащане на ищеца на сумата от 45 718, 90 лв., представляваща неплатената разлика за индексирана цена на извършената транспортна дейност по градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118и 119 от общинската схема на Столична община през месец януари 2018 г. по чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор.

За да направи извод за основателност на иска за обезщетение за забава за периода от 15. 02. 2018 г. до 12. 02. 2021 г. в размер 13 878, 41 лв., съдебният състав е съобразил уговорения начин на заплащане - ежемесечно като 30% от сумата е била дължима авансово, а впоследствие до 14-то число на следващия месец се извършва изравняване на възнаграждението съобразно отчетените реални километри пробег, поради което е заключил, че възложителят по договора е в забава, считано от 15. 02. 2018г. до подаване на исковата молба. Приел е за неоснователни доводите, че посоченият падеж не касае индексацията на цената, предвид автоматичното настъпване на индексацията.

Като неоснователни са преценени и доводите, че лихва не следва да се начислява върху ДДС по съображения, че се касае за парично задължение, което включва в себе си главница - възнаграждение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора и дължим ДДС, който е част от стойността на сделката и е платим от възложителя заедно с останалата част от цената.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по посочения от касатора правен въпрос се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият формулиран правен въпрос /т. 1. 1. от изложението/ е релевантен, но по отношение на него не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/27. 04. 2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В конкретния случай съдебният състав, независимо, че е посочил, че възражението за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора поради противоречие със закона е заявено за първи път с въззивната жалба, е приел, че не се установява нищожност на сделката пряко от договора или от релевираните по делото факти и обстоятелства. Преценката на правилността на направения от съдебния състав извод касае законосъобразността и обосноваността на решението, а направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Посочените от касатора правни въпроси, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД /т. 1. 2. от изложението/, са от значение за изхода на спора с оглед осъщественото от решаващия съд тълкуване на договора, по повод на което са основните оплаквания на касатора. Доводът за допускане на касационно обжалване на решението на САС по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като същите не са разрешени и решението не е в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Съгласно константната съдебна практика, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора клаузи, при тълкуването на договора трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните договорни клаузи следва да се тълкуват в тяхната връзка помежду им, предвид систематичното им място в договора, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание. Въпросите по т. 1. 2. от изложението са поставени в контекста на предпоставките за промяна на цената на договора и доводите на касатора, че в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на възнаграждението на километър, като непровеждането на преговори би било основание за увеличаване цената на фиксирания размер от 2, 5% само в хипотезата на отправено от ищеца мотивирано предложение и непровеждане на преговори поради бездействие на ответника. От една страна при тълкуването на процесния договор въззивният съд е съобразил изведените в практиката критерии и цел на тълкуването, а от друга страна е констатирал, че ищецът е поканил възложителя за провеждане на преговори с предложения вх. № 8504/СОА17-КЦ01-23361/28. 09. 2017г, вх. № 8668/СОА17-КЦ01-24610/ 10. 10. 2017г. и вх. № 9568/СОА17-КЦ01-31941/21. 12. 2017г., но няма доказателства Столична община да е отговорила на отправените покани.

Въпросът, свързан с прилагането на чл. 236, ал. 2 ГПК, а именно „следва ли решаващият състав на съда при постановяване на своето решение да изложи собствени мотиви по спора и да се произнесе по всички възражения, очертани с въззивната жалба“ е обвързан с оплакването за неправилно тълкуване на понятието „ГСМ“, неизлагане на мотиви относно необходимостта за преценката за наличие на предпоставките на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора да се вземе предвид, както процента на увеличение/намаление на природния газ, така и процента на увеличение/намаление на цената на смазочни материали за съответния месец, и несъобразяване с намалението на цената на смазочните материали за м. януари 2018 г. спрямо тази за м. декември 2016 г. – 1, 16 …., равняваща се на -8, 76%. Настоящият съдебен състав счита, че посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с константната практика на ВКС. Съгласно правомощията, предвидени в чл. 272 ГПК, въззивният съд практически е възприел доводите на първоинстанционния съд, че за възникването на основание за актуализация на цената по договора, е достатъчно да е налице изменение в цената само на горивото, и не е необходимо да е налице и изменение в цената на смазочните материали, тъй като цената на горивото има водещо значение за определяне стойността на дължимата от ищеца престация. Доколко тези съображения са обосновани и законосъобразни е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на обсъждане в стадия за допускане на касационно обжалване.

Въпросът „обвързан ли е съдът от изложеното в исковата молба при постановяване на своето решение“ е поставен във връзка с оплакването, че въззивният съд е решил делото в нарушение на диспозитивното начало - в исковата молба и до края на съдебното производство ищецът поддържа, че промяната на цената на ГСМ с повече от 20% по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора следва да се изчислява съгласно решенията на КЕВР, докато въззивният съд, вместо да отхвърли иска, е приел, че меродавни при изчисляване на промяната в цената на ГСМ са данните на НСИ. Този въпрос е относим към допустимостта на въззивното решение и не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/10. 11. 1985 г., т. 9, цитираните от касатора решения и множество други решения на ВКС. Едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена. В настоящия случай въззивната инстанция се е произнесла по допустима въззивна жалба, допустим иск, предявен от надлежна страна срещу процесуалнолегитимирани ответници, не е била десезирана, поради което въззивното решение е допустимо. Съдебният състав е разгледал предявените искове за заплащане на сумата 45 669, 34 лв. – непогасена част от дължимото възнаграждение за м. януари 2018 г. по договор № СОА16-ДГ56-1196/02. 12. 2016 г., сключен между Столична община и МТК Гроуп“ ООД, увеличено съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, и сумата в размер 13 878, 41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 15. 02. 2018 г.-12. 02. 2021 г. Преценката дали промяната на цената на ГСМ следва да се извърши съгласно решенията на КЕВР или данните на НСИ касае правилността, а не допустимостта на въззивното решение.

По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Поради липса на твърдените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Предвид изхода на спора разноски на касатора не се дължат, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба /ищец/ направените от последния разноски за касационното производство в размер 5 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 21. 04. 2022 г. по в. т. дело № 157/2022 г. на Софийски апелативен съд, 15 търговски състав.

ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „МТК Гроуп“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 5 400 лв. /пет хиляди и четиристотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.