ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 892
София, 13. 07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №1653/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. чрез адв. Ал. Д. срещу решение от 09. 07. 20Юг. по гр. дело № 10034/209г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение, от 22. 07. 2009г на Районен съд [населено място], срещу касаторката е уважен иск по чл. 56ал. 1от ЗН.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос за правилността на извода, че правото да се иска унищожавана на отказа от наследство в полза на ищеца - кредитор не е преклудирано поради едногодишния срок по чл. 56 ал. 2 от ЗН, ако в процеса ищецът не е доказвал момента на узнаване на отказа. Като основание за допускане до обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС, защитата има предвид незадължителната, казуална практика, т. е поддържа се основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК
Ответникът по жалбата И. М. Б., чрез пълномощник адв. П., оспорва да е налице основание за допускане до обжалване, претендира разноски.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението липсва посочване и аргументиране на основание по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 от ГПК, защитата не формулира и не поставя материално правен или процесуален въпрос извън тезата, че ако съобразно датата на вписване на отказ от наследство исковата молба е постъпила в съда след едногодишния срок, то искът е недопустим. Като обосновка на основание по чл....