Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от М. М. В. и К. С. В., двамата от [населено място], срещу решение от 16. 12. 2010г., постановено по гр. д.№1683/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22. 07. 2009г. по гр. д.№29700/2008г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата над 1, 13лв. до пълния размер на предявения частичен иск 1133, 70лв.

Касаторите считат, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба С. община не взема становище.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение е уважен частично предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от М. М. В. и К. С. В. срещу С. община за заплащане на сумата 1, 13лв., предтавляваща дадено при начална липса на основание – като част от общо дължимите 11, 33лв., платени като покупна цена по договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 12. 03. 1986г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния размер на предявената част от 1133, 70лв.

Въззивният съд е зачел деноминацията на лева.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите, за да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, сочат, че въпросът за деноминацията в случаи като разглеждания е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 1 от Закона за деноминация на лева считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев, а съгласно чл. 2, ал. 2 деноминацията се отнася и за всички имуществени и парични права и задължения. Разпоредбите са ясни и не се нуждаят от тълкуване. За случаи като разглеждания е предвиден специален ред за обезщетяване в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от ЗВСОНИ. По предявен иск за неоснователно обогатяване случаят е в хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като се дължи всичко, което е получено без основание, но при зачитане на деноминацията на лева, както е прието и с обжалваното решение.

Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 16. 12. 2010г., постановено по гр. д.№1683/2010г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: