Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВСЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВАРОСЕН ВА. В. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаС. Ч. по адм. дело № 7084/2021 Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по молба на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ чрез процесуален представител главен експерт В. Д. за отмяна на влязло в сила определение № 13142/22 октомври 2020 г. по адм. дело № 10628/2020 г. по описа на Върховен административен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК.

Ответникът – О. В. не изразява становище по молбата.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното:

Искането е за отмяна на влязло в сила определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, подадено е от страна по делото и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно, по следните съображения:

С определение от 26 август 2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 7875/2020 г. е оставена без разглеждане жалбата на главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на „Оперативна програма „Околна среда“ срещу решение № 13/13 януари 2020 г., постановено по адм. дело № 803/2019 г. на Административен съд Враца, и е прекратено производството по делото на основание чл. 213б, ал. 2 и ал. 4 АПК (отм.), поради неотстраняване нередовностите в указания от съда срок, изтекъл на 24 юни 2020 г.

С определение № 13142/22 октомври 2020 г. постановено по адм. дело № 10628/2020 г., Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия е оставил в сила прекратяването на съдебното производство от първоинстанционния съд. Прието е, че твърдението на жалбоподателя за изпълнение на указанията в срок е неоснователно, тъй като независимо от момента на извършване на заплащането на дължимата държавна такса, доказателства за плащането ѝ, респ. за изпълнение на дадените указания, са представени в съда след изтичане на преклузивния срок, определен за отстраняването им. Искането е неоснователно.

Отмяната по чл. 237 и сл. АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Основание за отмяна по чл. 239, т.1 АПК съставлява непълнотата на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след като решението/определението за преграждане по-нататъшното развитие на делото е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Новите обстоятелства са такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени при висящността на спора, но не са доказани, поради липсата на тези документи.

В случая искането за отмяна се основава на прилагането на Разпореждане от 05.04.2021 г. на Председателя на Върховния административен съд, с което е оставено без уважение искането на главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ и на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ за възстановяване на сума, представляваща държавна такса в размер на 22 лева. Тъй като в разпореждането са изложени съображения, че таксата за производството не се явява недължимо платена, искателят счита, че това води до извод за изпълнение на указанията на съда за заплащане на дължимата държавна такса. Противно на твърдяното в искането за отмяна, това не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. Обстоятелството, че е налице внасяне на държавна такса от главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на „Оперативна програма „Околна среда“ e било известно и обсъдено в мотивите на горепосочените определения на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд при прекратяване на съдебното производство.

Отмяната като извънреден способ за защита не обхваща всички пороци на влезлите в сила решения, респективно определения по чл. 237, ал. 1 АПК. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК не може да се основава на факти, които са били настъпили и известни при разглеждане на производството, като по отношение на тях са изложени подробни мотиви от две съдебни инстанции.

С оглед на изложеното, искането на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ за отмяна на влязло в сила определение на основание чл. 239, т.1 АПК следва да се отхвърли като неоснователно.

По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ за отмяна на влязло в сила определение № 13142/22 октомври 2020 г. по адм. дело № 10628/2020 г. по описа на Върховен административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Папазова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Г. Г. п/ С. Ч. п/ Р. В. п/ Славина Владова