О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
ГР. С., 26. 07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27. 06. 11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
М. И.
Като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №352/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от А. Ц. срещу въззивното определение на Градски съд С. /ГС/ по ч. гр. д. №13925/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане за обезсилване на издадената заповед и изп. лист по чл. 417 и 418 от ГПК и прекратяване на производството по делото, образувано по заявление на касатора.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1,т. 3 от ГПК - сочи, че за точното прилагане на закона е необходимо да се даде ясен и еднозначен отговор на въпроса: допустимо ли е директното прилагане на разпоредбата на чл. 414 от ГПК, когато производството е по чл. 417 от ГПК. Касаторът счита, че това не е допустимо при издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Длъжникът разполага с възможността да обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 419 от ГПК, като основе жалбата си само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК и да иска с възражение спиране на незабавното изпълнение, в случая срещу надлежно обезпечение – чл. 420 от ГПК; при допуснато спиране за заявителя се поражда интерес от водене на иска...