N 883

С. 12. 07. 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни................................

две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.

Е. Т.

при секретаря......................................….…..................................................в присъствието на прокурора. ............…….........................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.........................

гр. дело N 28/2011 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Касационна жалба е постъпила от Ч. Г. и Б. Г., двамата от С., чрез пълномощника им адв. Б. Б. от АК-С., срещу решение № 698 от 08. 07. 2010 година по гр. д. N 1154/2008 година на Софийския апелативен съд в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на Д. Н. М. от С. сумата 27 078 лева обезщетение за ползване на недвижим имот, собственост на ищцата, за времето от 21. 01. 1999 г. до 4. 08. 2004 г., ведно със законната лихва и мораторна лихва за посочения период в размер на 11 559 лева – иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Ответницата Д. Н. М. от С., чрез пълномощника си адв. Я. З. от АК-С., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски по делото.

Жалбата е постъпила в рока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:

В раздел I-ви от изложението на касаторите се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а...