Производството е по раздел първи на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ).

Образувано е по жалба на М. А. Д. и З. А. Д., и двамата от гр. Д., против Заповед №РД-11-409/06. 06. 2006 г. на Областния управител на О. Д., с която им е отказано изплащането на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, поради което се иска отмяната й.

Ответната страна - Областен управител на област Д., редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Като доказателство по делото е приложена административната преписка в цялост.

Върховният административен съд, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Жалбоподателите, в качеството си на наследници на репресирано лице, са подали до областния управител на област Д. искане за изплащане на еднократно парично обезщетение съгласно Закона за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 12 от 2004 г.), за това, че баща им А. Д. Р. е осъден с влязла в сила присъда по наказателно дело №234/1952 г. на Военния съд, на 10 години лишаване от свобода и 1/3 конфискация на имуществото му. В подкрепа на твърденията си са представили пред административният орган заверен препис на присъда №311/07. 06. 1952 г. по наказателно дело №234/1952 г. на Военен съд; декларации, че им е изплатено обезщетение, в качеството им на наследници на А. Д. Р. за периода на предварителният му арест, излежан в Софийски централен затвор и удостоверение за наследници №742/06. 04. 2006 г. на О. Ш..

С обжалваната заповед областният управител е отказал да отпусне еднократно парично обезщетение с мотива, че не се изплаща обезщетение на...