Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

С решение от 10. 04. 2006 г. по адм. дело № 3243 / 2003 г. Софийският градски съд отхвърля жалбата на А. Н. К. заповеди № 251 от 08. 08. 2003 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Със същото решение съдът оставя без разглеждане искането на Караджов за възстановяване на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност и прекратява производството в тази част.

Решението е обжалвано от А. К.. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на РИОСВ – София оспорва касационната жалба и моли решението на Софийския градски съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 от Закона за Върховния административен съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Софийския градски съд е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че заповед № 251/ 08. 08. 2003 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Караджов е издадена от компетентния орган, в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл – същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Ето защо...