С решение от 06. 08. 2007 г. по адм. д. № 269 от 2007 г. Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Е. Н. Х. от Карнобат против решение № РД-10-120 от 19. 03. 2007 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението при НАП - Бургас – Бургас и потвърдения с него акт № 37 от 11. 01. 2007 г. на Териториалната дирекция на НАП – Бургас, с който му се отказва възстановяване на внесени осигурителни вноски за месеците от май до август 2006 г.

Против това решение на административния съд Е. Н. Х. е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

В оплакването, е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд, не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна.

Административният съд е констатирал, че ТЕЛК с експертното си решение от 04. 09. 2006 г. за освидетелстването на Е. Н. Х. /касатор в това производство/ е определила трайно намалена работоспособност 50 на сто от 20. 04. 2006 г., т. е. инвалидизирането на пенсионера е станало четири месеца преди издаването на акта за освидетелстване, че през този период /от м. май до м. август 2006 г./ касаторът, който е бил едноличен търговец е внесъл за своя сметка осигурителните вноски по реда на чл. 4, ал. 6 КСО, че пенсията за инвалидност на същия е била отпусната от датата на инвалидизирането – 20. 04. 2006 г. При тези констатации, за които не са спорили страните, административният съд е приел, че когато при отпускането на пенсия за инвалидност има време, за което са внесени осигурителни вноски на основание чл. 4 ал. 6 КСО лицето не може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди. Това становище на административния съд е правилно.

Когато след отпускане на пенсия за инвалидност на едноличен търговец се установи, че той се е осигурявал по свое желание за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, в тези случаи, независимо от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО внесените вноски не подлежат на възстановяване. В този случай времето, за което са внесени осигурителните вноски се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането Осигурителният стаж след пенсионирането, съответстващ на внесените осигурителни вноски дава основание за преизчисляване на пенсията на основание чл. 21, ал. 1 НПОС. Внесените вноски, съответстващи на зачетения осигурителен стаж, положен след пенсионирането, не подлежат на възстановяване. Друг би бил въпросът ако времето, за което са внесени осигурителните вноски, не се зачита за осигурителен стаж или се признава за осигурителен стаж на друго основание. Разглежданият случай не е такъв, защото не е налице неоснователно внесени осигурителни вноски. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор.

По изложените съображения, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решението от 06. 08. 2007 г. по адм. д. № 269 от 2007 г. на Бургаския административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. И.Т.