Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс отм. .

С решение № 962/24. 07. 2006год.,постановено по адм. д. № 472/06год. Варненският окръжен съд, адм. отд.,шести състав, e отхвърлил жалбата на С. Д. С., действуващ като ЕТ”Денив – С. Д.”-гр. Т. против ДРА № 453/14. 12. 2005год., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Т., потвърден с решение № 19/15. 02. 2006год. та директора на Д”ОУИ”-гр. В., в частта, в която му е определен ДДС за внасяне за периода 01. 09. 2005год. – 26. 09. 2005год. в размер на 2 308, 84лв.,ведно с лихви от 37, 90лв., начислен на осн. чл. 119, ал. 3 от ЗДДС. С решението съдът е осъдил С. Д. С., действуващ като ЕТ”Денив – С. Д.”- да заплати на Д”ОУИ”-гр. В. сумата 160, 49лв. юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. Д. С., действуващ като ЕТ”Денив – С. Д.”-гр. Т.. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 218в, ал. 1,б.”В” от ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания ДРА и решение на РДД-гр. В.. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. В. не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС , от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Варненският окръжен съд е. отхвърлил жалбата на С. Д. С., действуващ като ЕТ”Денив – С. Д.”-гр. Т. против ДРА № 453/14. 12. 2005год., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Т., потвърден с решение № 19/15. 02. 2006год. та директора на Д”ОУИ”-гр. В., в частта, в която му начислен на осн. чл. 119, ал. 3 от ЗДДС ДДС за внасяне за периода 01. 09. 2005год. – 26. 09. 2005год. в размер на 2 308, 84лв.,ведно с лихви от 37, 90лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че данъчният орган законосъобразно е начислил ДДС към момента на дерегистрацията по ЗДДС на осн. чл. 119, ал. 3 ог ЗДДС ведно с лихви за забава, тъй като процесното количество пшеница съставлява актив по смисъла на ЗСч.Изложени са мотиви, че от страна на данъчно-задълженото лице незаконосъобразно са осъществени счетоводни операции по бракуване на пшеницата, тъй като съставеният протокол за брак е изготвен едва на 28. 11. 2005год. и не може да съставлява годно основание за изготвянето на счетоводна справка № 16/31. 08. 2005год. в качеството й на вторичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1,т. 2 от ЗСч. Съдът е приел, че с оглед на разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на жалбоподателя е да дакаже, че негов наличен актив/ в случая 47 000кг. пшеница/ е бракуван в резултат на непреодолима сила към момента на дерегистрацията по ЗДДС, което не е сторено с допустими доказателствени средства. В тази насока е посочено, че приложените по делото доказателства не обосновават извод, че обилните валежи в района на гр. П. на 5, 6 и 7 август 2005год. са довели до негодност на процесното количество пшеница, тъй като не са представени каквито и да е документи относно съхранение на пшеница в складово помещение на “М. М. 96” в гр. П., нито осъществяването на транспорта й до населеното място, както и количеството на същата, поради което съдът приема за недоказано наличието на непреодолима сила, причинила брат на 47 000кг. пшеница реколта от 2003год., собственост на данъчно-задълженото лице.

Решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания, което се поддържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че въз основа на събраните по делото доказателства окръжният съд необосновано е приел, че не е налице брак на 47 000кг. пшеница. Направените оплаквания са неоснователни.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от окръжния съд. Спорният въпрос между страните се свежда до това дали въпросната пшеница е погинала в резултат на непреодолима сила, в резултат на което е налице хипотезата на чл. 82, ал. 3,т. 1 от ЗДДС, което пък от своя страна изключва приложението на разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от същия закон при дерегистрация. Направените изводи от окръжния съд в тази насока са правилни и обосновани и на база на анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези негови изводи не се опровергават от представените от касатора пред настоящата инстанция писмени доказателства, които установяват единствено, че през 2003год. ЕТ”Денив – С. Д.” е предал на “М. М. 96”-ООД-гр. П. някакво количество пшеница, което е било съхранявано в мелница в гр. П., но от тях не се установява определено количество да е било превозено и съхранявано в склад на дружеството в гр. П.. Отделно от изложеното, предвид обстоятелството, че съхранението и транспортът на пшеницата е свързано с определени разходи, възниква логичният въпрос защо пшеницата на търговеца е следвало да бъде съхранявана чак в Пловдив и по какви причини пшеница от реколта 2003год. е налична и съхранявана през 2005год. Окръжният съд е изложил и подробни мотиви защо приема, че протоколът за брак не притежава задължителни реквизити, поради което е негоден документ по смисъла на ЗСч. Последното обстоятелство само по себе си е достатъчно основание за непризнаване на законосъобразността на извършения брак, дори и пшеницата действително да е погинала.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Варненския окръжен съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗВАС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 40, ал. 1 от ЗВАС,Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 962

на Варненския окръжен съд, адм. отд., от 24. 07. 2006год.,постановено по адм. д. № 472/06год.,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. Й.К.