Производството е по чл. 33 и следващите ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., от гр. С. З. чрез неговия пълномощник срещу решение №187/19. 08. 2005 г. по адм. д . № 219/2005 г. на окръжен съд С. З.. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Претендира от съд отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 39 ЗВАС с оглед посоченото касационно основание за отмяна, съдът взе пред вид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора чрез пълномощника му срещу заповед №296/18. 08. 2005 г. на РПУ С. З., с която на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ му е наложена принудителна административна мярка "задържане за 24 часа" за престъпление по чл. 346, ал. 1, т. 1 НК.

Първостепенният съд е отхвърлил жалбата, като е развил следните доводи: Заповедта съдържа реквизите на чл. 54, ал. 2 ППЗМВР, която разпоредба не изисква да се сочи фактическо основание на твърдяното престъпление. Задържането е съответно на целта на закона, тъй като чрез извършения обиск на задържаното лице се цели осуетяване възможността на лицето, за което са налице данни, че е извършило престъпление, да осуети неотложното събиране на доказателства във връзка с разкриване на престъплението.

Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон:

С оглед посоченото основание административният орган следва да мотивира акта си с наличие на данни, че лицето е извършило престъпление. Нормата предполага към момента на издаване на заповедта да са налице данни, които да правят предположението за извършено престъпление вероятно основателно. Целта на закона...