Б. Г. Д. е подал касационна жалба срещу решението от 19. 08. 2005 г. по адм. дело №218/2005 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед №298/18. 08. 2005 г. за задържането му за срок от 24 часа, издадена от полицейски орган при Районното полицейско управление - С. З.. Направено е оплакване за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго за отмяна на административния акт и присъждане на направените разноски.

Полицейският орган при Районното полицейско управление-С. З. не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон.

Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира жалбата за неоснователна.

Окръжният съд е установил, че на 18. 08. 2005 г. В. Л. В. подал молба до Районното полицейско управление-С. З. за изчезването на ползвания от него лек автомобил, марка “О. В.”, рег.№ СТ0210 СН. По случая било образувано дознание № 1232/2005 г. на РПУ - С. З. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. На същата дата, в 22. 00 часа, на основание чл. 70, ал. 1,т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, била издадена заповед 298/18. 08. 2005 г. на полицейски орган при Районното полицейско управление-С. З., с която, за срок от 24 часа, за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, бил задържан Б. Г. Д.. На лицето бил извършен обиск, иззети били следи от миризми.

От правна страна, съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като съответствала на изискванията и целта на закона и съдържала всички реквизити по чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи. Поради това жалбата срещу административния акт била отхвърлена.

Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Съдът правилно е приел, че заповедта има необходимото съдържание, което позволява извършването на проверка на нейната законосъобразност. Посочено е правното основание за задържането по чл. 70, ал. 1,т. 1 ЗМВР, както и текстът на престъплението, за което се налага мярката на принуда. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ППЗМВР не изисква описание на фактическите обстоятелства на престъплението в текста на заповедта, както твърди жалбоподателят, а само основанието за задържане. Не е съществено нарушение и ако не е посочена длъжността на служителя, издал заповедта, при положение, че компетентността на издателя на акта не се определя от заеманата от него длъжност.

Не може да се сподели разбирането, че задържането можело да се предприеме само, ако лицето бъде заварено при извършването на престъпление. Подобно тълкуване не намира опора в разпоредбата на чл. 70, ал. 1,т. 1 ЗМВР, която не определя случаите, при които може да се извърши задържане, нито вида и обема на информацията, свързваща лицето с извършеното престъпление. При изпълнението на възложената им дейност по разкриване на престъпления, предвидена в чл. 59, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни, нито категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. От значение е преценката на полицейския орган за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното рестъпление.

Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. То е допустимо и в хипотезата на образувано производство срещу неизвестен извършител, в рамките на което се провежда издирване на извършителя на престъплението, както е в разглеждания случай.

Неуместна е аналогията с нормите, уреждащи съдържанието на постановлението за образуване на предварително производство, както и с основанията за предварително задържане, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. О., законът разграничава полицейското задържане като акт, издаден в оперативен порядък, от задържането в наказателното производство, което се предприема при достатъчно доказателства за виновността на определено лице.

Поради това касационната инстанция приема, че решението на окръжния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат направените разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19. 08. 2005 г. по адм. дело №218/2005 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ Т. В. Ж.П.