Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. Р., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Р. М., срещу решение № 238 от 10. 07. 2006 г. по адм. дело № 72/2006 г. на Русенския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че Р. К. Н. от гр. Р. на 04. 03. 2002 г. е подал декларация на самоосигуряващо се лице, че от 01. 03. 2002 г. прекъсва дейността, за която се осигурява. На 05. 03. 2003 г. е подал друга декларация, с която заявява, че от 01. 03. 2003 г. възобновява тази си дейност. На 03. 10. 2005 г. контролните органи при РУСО – Русе са съставили ревизионен акт за начет, заведен с пор. № 2328 от 20. 10. 2005 г., според който "за периода от м. януари 2002 г. до м. февруари 2003 г. самоосигуряващият се Р. К. Н. не е внесъл дължимите си авансови здравноосигурителни вноски в приход на НЗОК". Нито в ревизионния акт, нито в анализа към него е обсъден доводът на Р. К. Н., че през този период е работил по трудов договор в "Сатурн" ООД и не е бил съдружник в това дружество. А според чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за здравното осигуряване осигурителните вноски за здравно осигуряване на лицата по трудово правоотношение се внасят от работодателя едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Затова Р. К. Н. е оспорил ревизионния акт и издаденото въз основа на него разпореждане за доброволно внасяне на сумата по начета пред касационния жалбоподател, който с решение № 52 от 09. 12. 2005...