Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ.

Образувано е по жалба, подадена от “Булгаргаз” ЕАД със седалище в град София против т. 1 и т. 2 от решение № Ц-15 от 28. 06. 2012 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С точка първа от него е утвърдена, считано от 1. 07. 2012 година, пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 733. 23 лева/1000 нм3 без акциз и ДДС. С точка втора е утвърдена за същия период и пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на “Булгартрансгаз” ЕАД в размер на 740. 94 лева/1000 нм3 без акциз и ДДС. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се със заключението на съдебно икономическата експертиза. В него е отчетено, като правилно изключването на планираните количества газ за нагнетяване в ПГХ Чирен. На второ място счита за неоснователни възраженията за неправилно избран период от 60 дни при изследване движението на курса на долара към лева и за липса на приет електронен модел за определяне на надценката към цената. Дори и да е налице допуснато неизпълнение на задължението за приемане на такъв модел, то не рефлектира върху крайната цена, поради което няма съществено значение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално...