Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е образувано по жалба на Д. В. Д. от гр. С. подадена за отмяна на заповед на министъра на вътрешните работи № К-3595/20. 06. 2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР.
В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед следва да се отмени по изложени съображения, че е постановена при съществено нарушение на административна правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - 224, ал. 1 ЗМВР и чл. 231 ППЗМВР - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в писмени бележки е оспорил жалбата като неоснователна и е изразил становище, че обжалваната административна заповед е законосъобразна и при издаване на заповедта са спазени изискванията на чл. 246, ал. 1 и чл. 269, т. 2 ППЗМВР.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима.
На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът като обсъди основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия и въз основа на представените доказателства и приложимия закон приема за установен и следните обстоятелства по административния спор:
С оспорената заповед на министъра на вътрешните заповеди на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на жалбоподателя инспектор Д. В. Д., старши дознател в 08 Районно полицейско управление към Столична дирекция "Полиция" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба, изразяващо се в това, че на 21. 02. 2008 г. в гр. С. е получил от гражданско лице сума в размер на 500 лв., за да прекрати водено срещу лицето досъдебно производство, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" Административният орган е приел за установено въз основа на проведено дисциплинарно производство, че служителят е нарушил служебните си задължения и е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, изразяващо се в неспазване на изискванията на чл. 7, чл. 8 и чл. 31 от правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Деянието е определено като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, което е несъвместимо с оставането на служба в МВР на полицейския служител, деяние несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата и за което на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение".
Жалбоподателят оспорва да е извършил описаното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, но тези възражения следва да се преценяват само като изразена лична позиция на основание доказателства събрани в административното производство и на представените препис от присъда № П-74/2008 г. постановена по нох. дело № П-74808 г. по описа на Софийския военен съд и решение № П-149/20. 12. 2008 г. постановено по нох. дело № П-145/2008 г. по описа на Военно апелативния съд.
От доказателствата по делото се установява, че на основание проведено дисциплинарно производство образувано със заповед № К--1377/05. 03. 2008 г. на министъра на вътрешните работи, обобщена справка, съдържаща резултатите от проведеното дисциплинарно производство и становище рег. № 7502/29. 04. 2008 г. на дисциплинарно разследващия орган, нарушенията на служебната дисциплина от полицейски служител са установени, като в заповедта на основание чл. 269, т. 2 ППЗМВР са посочените правните и фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение.
На основание доказателствата, събрани в проведено редовно административно производство е установено, че полицейския служител като разследващ орган по дознание № ЗМ1658/2007 г. е получил от гражданското лице сумата 500 лв., за да прекрати воденото досъдебно производство.
При установените обстоятелства по административния спор следва да се приеме, че заповедта е издадена след като са изяснени фактите и обстоятелства от значение за случая и след изпълнена административна процедура по реда на чл. 243 ППЗМВР. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя като дисциплинарно наказващия орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя като държавен служител в МВР.
Обосновано и законосъобразно действията и поведението на жалбоподателя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение".
Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейския служител представлява /поведение, с което не се противодейства на престъпността и не се спазват законите/, каквото поведение на жалбоподателя е установено от административния орган.
По изложените съображения оспорената административна заповед е законосъобразна и не са налице основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК за отмяната на акта.
Водим от горното върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ : ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д. В. Д. от гр. С. срещу заповед № К-3595/20. 06. 2008 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от МВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба подадена в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. П.И.