Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс. Образувано е по касационн
ите жалби на Директорът на РДД гр. С. (сега Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. С.) и на Г. П. К., действуващ като ЕТ “Г. К.”, гр. Р., срещу решение № 16 от 09. 02. 2005 год. по адм. дело № 369
по описа за 2003 год. на Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ “Г” състав. С него е отменен по жалбата на ЕТ “Г. К.”, гр. Р. ДОА № Р0 334 от 2 8. 12. 1999
год. на Началника на ДС Разлог, потвърден с решение № 382 от 19. 05. 2000
год. на РДД гр. С., в частта, с която му е определено данъчно задължение за 1997 год. по чл. 58 от ЗДОД отм. в размер на 832, 91 лв. В останалата част жалбата е била отхвърлена. В касационн
ите жалби са развити доводи за неправилност на съдебното решение, които могат да се квалифицират като нарушаване на материалния и процесуалния закони, отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б."в" от ГПК. Претендират се разноски. Оспорва се жалбата на другата страна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба
на Г. П. К., действуващ като ЕТ “Г. К.”, гр. Р. и основателност на жалбата на Директорът на РДД гр. С. (сега Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. С.) .
Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационн
ите жалби и наведените отменителни основания, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационн
ите жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество - касационната жалба на Г. П. К., действуващ като ЕТ “Г. К.”, гр. Р. е неоснователна, а жалбата на Директорът на РДД гр. С. (сега Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. С.) - основателна . Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДОА № Р0 334
от 2
8. 12. 1999
год. на Началника на ДС Разлог, потвърден с решение №
382
от
19. 05. 2000
год. на РДД гр. С., с който на търговеца са определени данъчни задължения за 1997 год. както следва: ДОД по чл. 13 от ЗДОД отм. – 2504, 35 лв., лихва върху тази сума в размер на 2199, 11 лв. и увеличение на ДОД на основание чл. 58 от ЗДОД отм. в размер на 832, 91 лв.
Ревизията е била извършена по реда на чл. 17 от ЗДП отм. , тъй като е установено, че търговецът не представя счетоводни документи и липсва редовно заведено счетоводство. Размерът на данъка е определен като са взети предвид обстоятелствата по чл. 17, ал. 1, т. 1, 4 и 9 от ЗДП отм. .Общият размер на определените с ДОА данъчни задължения възлиза на 5432. 57лв., от които: Данък върху общия доход - 2400. 55 лв., Лихви - 2199. 11лв. Направено е увеличение на данъка по чл. 58 от ЗДОД отм. - 832. 91 лв. При обжалването му пред административната инстанция ДОА е изцяло потвърден с решение № 382 от 19. 05. 2000 г. на РДД, гр. С.. В последствие същият е обжалван от ЕТ „Г. К." по реда на чл. 121, ал. 1 от ДПК отм. пред Софийски градски съд. По жалбата е било образувано адм. дело № 1902/2000 год. по описа на СГС, АО, III “В” състав. С решение от 14. 03. 2002 год. ДОА е отменен, както следва: Данък върху общия доход - за сумата над 1984. 29 лв., лихви - за сумата над 715. 66 лв. Налице е увеличение на данъка по чл. 58 от ЗДОД отм. - за сумата над 521. 12 лв. Съответно за сумите 1984. 29 лв., 715. 66 лв. и 521. 12 лв. /общо 3220. 98 лв./ жалбата на ЕТ “Г. К.” е отхвърлена и ДОА е потвърден. В тази му част съдебното решение от 14. 03. 2002 год. по описа на СГС, АО, III “В” състав не е обжалвано от ЕТ “Г. К.”. Касационна жалба е подадена само от РДД гр. С. досежно отменената част на ДОА за сумите 416. 26 лв. - данък и 1483. 45 лв. - лихви. С оглед горното и на основание чл. 219, б.”б” от ГПК решението, постановено по адм. дело № 1902/2000 год. на СГС, АО, III “В” състав е влязло в сила досежно потвърдената част на ДОА, а именно: Данък върху общия доход - за сумата 1984. 29 лв., лихви - за сумата 715. 66 лв. Налице е увеличение на данъка по чл. 58 от ЗДОД отм. - за сумата 521. 12 лв. Решението от 14. 03. 2002 год., постановено по адм. д. № 1902/2000 год. на СГС, III “В” състав е било обжалвано от РДД, гр. С. пред Върховен административен съд в частта, в която е отменен ДОА, а именно: Данък върху общия доход - за сумата 416. 26 лв. /2400. 55 лв. - 1984. 29 лв./, лихви - за сумата 1483. 45 лв. /2199. 11 лв. - 715. 66 лв./. С решение № 38 от 06. 01. 2003 год. на ВАС, I отделение, постановено по адм. дело № 6840/2002 год., е отменено изцяло решението на Софийски градски съд, III “В” състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При повторното разглеждане на спора от СГС е постановено процесното понастоящем решение по адм. дело № 369/2003 год. по описа на СГС, АО, III “Г” състав. Със същото спорът се пререшава включително и по отношение на тази част от ДОА, срещу която жалбата на ЕТ “Г. К.” е отхвърлена от СГС, III “В” състав и като необжалвано в тази му част решение по адм. дело № 1902/2000 год. на III “В” състав е следвало да влезе в сила.
С касационната си жалба касаторът ЕТ “Г. К.” не сочи нови доказателства, нито навежда доводи, които да не са обсъдени от СГС. Видно от аргументацията, не се излагат касационни основания, а се посочват съображения по съществото на спора. В жалбата си ЕТ “Г. К.” неправилно посочва, че с ДОА му е определено задължение по ЗДОД отм. в размер на 2504. 34 лв. Видно от разпоредителната част на акта, спорната сума за задължение за данък върху общия доход е 2400, 55 лв. Относно размера на приходите, които е следвало да отчете търговецът за процесната 1997 год. не са налице различия между определените с ДОА и със съдебно - счетоводните експертизи, които са изслушани по двете дела пред СГС и не са оспорени от касатора. Съдържащите се в жалбата твърдения, че услугите, извършени от “Перун” ЕАД и “Бикс” ООД не са били предназначени единствено за изграждане на дълготрайни материални активи, не се доказват от ЕТ “Г. К.” в производството пред СГС. Доказателства за това не се представят и към касационната жалба.
Неоснователна е претенцията на ЕТ “Г. К.”, че е следвало при определяне на задълженията му по таблицата към чл. 13 от ЗДОД отм. да се приспадне необлагаемия минимум за всяко тримесечие. Видно от ДОА, задължението по чл. 13 от закона е определено в годишен размер. Приспадане на необлагаемия минимум се прави само при изчисляване на авансово дължим данък. При изчисляване на годишно данъчно задължение е приложима таблицата по чл. 13 от ЗДОД отм. , в която сумата на необлагаемия минимум е взета предвид и съобразно нея е определен процента и начина на изчисляване на данъчното задължение. Що се касае до размера на дължимата лихва, оспорен с касационнота жалба без да се изложат съображения за това, същият е правилно определен с ДОА по реда на чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. За времето на извършване на ревизията в сила са материално-правните разпоредби на ЗЛДТДПДВ. Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДПК отм. няма обратно действие по отношение на изтекли периоди за забава. В мотивите на обжалвания съдебен акт е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора и са направени съответните правни изводи.
Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение в тази част на спора е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, какъвто довод има в касационната жалба
на РДД гр. С..
За да отмени ДОА в тази му част СГС е приел, че от доказателствата по делото не се установява укриване на доходи от страна на ЕТ “Г. К.”. Приел е, че актовете за констатации по отменения ЗДП не се ползуват с доказателствената сила, която чл. 108, ал. 8 от ДПК придава на фактическите констатации на ДРА, а от страна на данъчните органи не е било установено и доказано укриване на доходи от търговеца. СГС се е мотивирал и с това, че констатации за укриването на доходи не могат да се направят поради факта, че данъчният субект не е водил счетоводството си съобразно изискванията на закона.
Атакуваното съдебно решение в частта му, с която ДОА е отменен, е постановено в нарушение на материалния закон, чл. 58, б.“в” от ЗДОД отм. . При постановяването му е допуснато нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК, тъй като не са съобразени всички доказателства, събрани по делото, поради което решението е и необосновано. При тълкуване на разпоредбата на чл. 58 от ЗДОД отм. не е взета предвид дефиницията на понятието “укрит доход”, визирано в пар. 7 от ПЗР на ППЗДОД отм. . За укрит доход по смисъла на правилника се счита доходът, произхождащ от дейности, капитали, наеми, права и облигационни договори, невярно отразени или недекларирани в данъчната служба. Въз основа на извършената проверка и констатираните нарушения при водене на счетоводството и неотразяването на всички приходи от извършени продажби данъчните органи са стигнали до правилния извод, че данъчният субект не е декларирал и включил в представените от него данъчни декларации всички суми, подлежащи на облагане, което представлява “укрит доход” по смисъла на пар. 7 от ДР на ППЗДОД отм. .
По изложените съображения
,
обжалвания акт в обсъжданата по-горе част следва да бъде отменен и жалбата на ЕТ “Г. К.” срещу ДОА № Р0
334
от 2
8. 12. 1999
год. на Началника на ДС Разлог, потвърден с решение №
382
от
19. 05. 2000
год. на РДД гр. С. следва да бъде отхвърлена, а данъчните актове – потвърдени.
С оглед изхода от спора, Г. П. К., действуващ като ЕТ “Г. К.”, гр. Р. следва да заплати на Директорът на РДД гр. С. (сега Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. С.) разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Предвид на изложеното и на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 16 от
09. 02. 2005
год. по адм. дело №
369
по описа за 2003 год. на Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ “Г” състав, в частта, в която е отменен ДОА № Р0
334
от 2
8. 12. 1999
год. на Началника на ДС Разлог, потвърден с решение №
382
от
19. 05. 2000
год. на РДД гр. С. И В. Т. П.:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г. П. К., действуващ като ЕТ “Г. К.”, гр. Р. срещу ДОА № Р0
334
от 2
8. 12. 1999
год. на Началника на ДС Разлог, потвърден с решение №
382
от
19. 05. 2000
год. на РДД гр. С. като неоснователна.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
Г. П. К., действуващ като ЕТ “Г. К.”, гр. Р. да заплати на Директорът на РДД гр. С. (сега Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. С.) разноски по делото в размер на 50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ц. Т.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Ч./п/ М. М.
М.Ч.