Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Е. Б. Ц“ ООД, [населено място], чрез адв. С.Д. срещу определение №268450/12. 05. 2021г., постановено по в. ч.гр. д. №8287/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 03. 07. 2020г., постановено от съдия по вписванията в Служба по вписванията при СРС, с което е отказано вписване по заявление №35507/03. 07. 2020г. от „Е. Б. Ц“ ООД, [населено място], представлявано от адв.Д. Д. за вписване на дружествен договор с предмет непарична вноска.

Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на закона. Твърди, че изводът на решаващия съд за евентуално наличие на конкуренция на права по отношение на апортирания с процесния дружествен договор недвижим имот е необоснован. Поддържа, че въпросът за евентуално наличие на конкуренция на права може да бъде разрешен само в исково производство, не подлежи на разглеждане в настоящото охранително производство, респ. не може да е основание за постановяване на отказ за вписване в имотния регистър. Счита, че не е налице и другото основание за постановения отказ - неизпълнение на изискванията на чл. 264 ДОПК, тъй като тази разпоредба изисква да бъде представено пред съдията по вписванията или удостоверение за липса на данъчни задължения, или за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Жалбоподателят твърди, че това означава или представяне на удостоверение за данъчна оценка с отбелязване относно наличието или липсата на данъчни задължения, или на декларация по чл. 264 ДОПК за липса на задължения. В случая са били представени данъчни оценки за двата апортирани имота, а пък декларация по чл. 264 ДОПК била представени в Търговския регистър при вписването на апортната вноска в капитала на дружеството. Претендира за отмяна на обжалваното определение и за разпореждане поисканото вписване да бъде извършено.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдение, че е даден отговор на съществения правен въпрос „Следва ли при установяване на конкуриращи се права на собственост по отношение на апортирания имот - в случая, наличие на констативен нотариален акт за собственост, който е вписан след акта за собственост на апортиращото дружество, съдията по вписванията да постанови отказ за вписване на извършената апортна вноска?“, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №7/2012г., т. д.№7/2012г. на ОСГТК и определение №19/13. 01. 2016г., ч. гр. д.№4947/2015г., ІІІ г. о., а също така е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да потвърди определението на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано вписване по заявление №35507/03. 07. 2020г. от „Е. Б. Ц“ ООД за вписване на дружествен договор с предмет непарична вноска - апорт на недвижими имоти, въззивният съд приема, че са налице посочените от съдията по вписвания основания– конкуренция на права между дружеството-вносител и Ц. В. по отношение собствеността върху описания поземлен имот и липса на декларация за липса на публични задължения по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя на непаричната вноска, като всяко от тях представлява самостоятелно и достатъчно основание за отказ за вписване. Решаващият съдебен състав излага аргументи, че вписването на апорта на недвижими имоти в имотния регистър няма конститутивно действие, каквото има вписването му в ТР, но въпреки това законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя /чл. 73, ал. 5 ТЗ/ и съобразно резултатите от тази проверка да прецени дали да впише или да откаже вписването. Намира за неоснователни оплакванията в жалбата относно второто основание за отказ - липса на представена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя - вносител на непаричната вноска. Счита, че съгласно ТР №7 от 25. 04. 2013г., т. д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС неизпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК е самостоятелно основание за отказ за вписване, а доводите, че е достатъчно представянето на удостоверение за данъчна оценка на апортирания имот не намира опора в закона.

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР №1/19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

С оглед посочения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Няма спор, че едно от основанията за оспорения отказ за вписване е наличие на конкуренция на права по отношение на описания апортиран имот между дружеството-вносител на непаричната вноска и лицето Ц. Й. В.. Въззивният съд е изложил доводи относно правомощието на съдията по вписванията да извърши проверка на правата на вносителя съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ, като не е обосновал по никакъв начин защо счита, че т. нар. конкуренция на права между заявителя и трето лице следва да бъде приравнена на липса на права на прехвърлителя - вносител на непарична вноска и на какво основание приема, че тази конкуренция може да бъде установявана и да бъде преценявана като релевантна в охранителното производство. В този смисъл поставеният въпрос, макар и непрецизно формулиран, е намерил своето разрешение в обжалваното определение, но не може да се приеме, че е съществен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е единственият обусловил изхода на спора. Независимо от отговора на този въпрос, решаващите изводи на въззивния съд, за да потвърди отказа за вписване, не биха се променили, доколкото отказът е мотивиран и с липсата на представена декларация по чл. 264 ДОПК. Няма спор, че заявителят по заявление вх.№35507/03. 07. 2020г., имащ качеството прехвърлител – вносител на непарична вноска недвижим имот, не е представил пред съдията по вписванията писмена декларация, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, изискуема съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общото основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №268450/12. 05. 2021г., постановено по в. ч.гр. д. №8287/2020г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: