ПО ВЪПРОСА ДАЛИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩО НАКАЗАНИЕ ПРИ СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД И ОПРОСТЕНОТО ЧРЕЗ ПОМИЛВАНЕ НАКАЗАНИЕ

Главният прокурор на Р. Б. на основание чл. 239 НПК предлага да се даде тълкувание на чл. 39, ал. 3, във връзка с чл. 29, ал. 3 НК. По-конкретно поставят се следните въпроси:

1. Към кой момент се разрешава въпросът за наличието на условията за приложението на чл. 39 НК - към датата на деянието, по което присъдата е влязла в законна сила; към датата на помилването или изтърпяването на наказанието по някои от деянията, наказанията по които подлежат на кумулиране или към друг някой момент и кой именно.

2. Приспада ли се от действително изтърпяното наказание, както това става в случаите на чл. 39, ал. 3, предложение второ от НК, времето, намалено поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане, и ако не се приспадне, кои са основанията за това.

3. Пречка ли е за уважаване на искане за реална съвкупност на наказанията фактът, че към датата, на която е направено искането за кумулиране или съдът следва да държи определението си за кумулиране по присъдата с по-тежко наказание или по друга някоя от присъдите, наказанието е вече помилвано от Президиума на Народното събрание, в какво се изразява тази пречка и на какво основание.

ОСНК на ВС, след като изслуша заключението на прокурора, за да се произнесе, взе предвид:

1. В закона не е определен моментът, към който следва да се разрешава въпросът за наличието на условията за приложението на чл. 39 НК. И това е напълно правилно, като се има предвид, че този въпрос може да се разреши както при постановяване на присъдата, щом са налице условията за прилагане на реална съвкупност, така и във всеки друг следващ момент, ако лицето, което е поискало това, е осъдено с отделни присъди, които могат да се групират (чл. 39, ал. 3 и чл. 41 НК).

2. Съгласно чл. 39, ал. 3 НК правилата за съвкупността "се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В случай че наказанието по някои от тия присъди е изтърпяно изцяло или отчасти, изтърпяното наказание се приспада, ако то е еднородно с другото". Това показва, че законът има предвид влезли в сила присъди, които подлежат на изпълнение или по които наказанието изцяло или отчасти е изтърпяно.

Въпросът, от който зависи правилното тълкуване на закона, е какво да се разбира под "изтърпяно" наказание? Под "изтърпяно" наказание следва да се разбира само действително изтърпяното наказание, т. е. това, което лицето действително е изтърпяло - лишаване от свобода, предварително задържане или зачетеното време поради работа.

Опростеното чрез помилване наказание не е и не може да се разглежда като изтърпяно наказание. Това противоречи на закона. Помилването е акт на Президиума на НС, с който изцяло или отчасти се опрощава определено наказание, като се държи сметка не само за личността на престъпника, но и за характера на извършеното деяние. С оглед на това може да бъде дадено помилване за едно или няколко престъпления (при съвкупност на деянията), извършени от лицето, а да се откаже помилване за другите престъпни деяния, извършени от същото лице. А това значи, че то не може да разпростира своето действие по отношение на другите присъди, за които обикновено не се знае при помилването и които в много случаи още не са били постановени. Същото се отнася и до частичното помилване на наказанието.

В подкрепа на становището, че помилването не означава "изтърпяно" наказание по смисъла на чл. 39 НК, е и чл. 57 НК, в който се говори само за опростено наказание; чл. 23, ал. 3 НК не засяга поставения въпрос, а се отнася само до срока, с който (резултат на помилването) се намалява времето, за което лицето е лишено от право по чл. 49 НК. И това е много логично, защото в чл. 57 НК не е посочено какво е действието на помилването относно лишаването от права.

При това положение следователно опростеното чрез помилване наказание не е изтърпяно по смисъла на чл. 39, ал. 3 НК наказание. И затова недопустимо е прилагането на правилата на съвкупността относно наказание, което подлежи на изпълнение, с наказание, което е изцяло помилвано.

Намаленото с помилване наказание може да се групира с наказание по друга присъда. За да се види обаче дали то е по-тежко от другото, следва да се изходи не от наказанието по присъдата, а от остатъка на същото, т. е. от наказанието, за което осъденият не е помилван, и след като се определя по съвкупност по-тежкото наказание, тогава от същото се приспада действително изтърпяното наказание, предварителното задържане и времето, намалено поради работа.

По тези съображения и на основание чл. 239 НПК Общото събрание на ВС на Р. Б.

РЕШИ:

1. Член 39 НК може да бъде приложен както при постановяването нададена присъда, щом са налице условията за прилагане на реалната съвкупност, така и във всеки следващ момент, ако лицето, което е поискало това, е осъдено с отделни присъди, които могат да се групират.

2. Недопустимо е прилагането на правилата на съвкупността относно наказание, което подлежи на изпълнение, с наказание, което въобще не е търпяно или което е изцяло помилвано.

3. Намаленото с помилване наказание (остатъкът) може да се групира с наказание по друга присъда, като се определи по-тежкото от тях. В последния случай от същото следва да се приспаднат действително изтърпяното наказание, предварителното задържане и времето, намалено с работа.