Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

С определение № 262737/02. 11. 2020 г. по гр. д. № 9085/2020 г. на Варненския районен съд на основание чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно ГПК вр. чл. 40, ал. 3 ЗУЕС е спряно изпълнението на всички решения на общото събрание на етажната собственост на жк Милана-3с административен адрес: [населено място], [улица], обективирани в протокол от 06. 07. 2020 г., до приключване на производството по гр. д. № 9085/2020 г. с окончателен съдебен акт.

С определение № 1589/07. 05. 2021 г. по ч. гр. д. № 172/2021 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, IV-ти състав, това определение е отменено и молбата на М. В. А. за допускане на обезпечение е оставена без уважение.

Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от ищцата с искане то да бъде отменено като неправилно.

Ответникът етажна собственост на жк Милана-3е подал писмен отговор със становище за недопустимост, евентуално - за неоснователност на частната жалба.

При проверка по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

Съгласно т. 3 на ТР № 5/24. 06. 2017 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство; определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията.

С ТР № 1/21. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателния акт е посочено, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане.

След приемане на посочения тълкувателен акт е последвала законодателна промяна, като с чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21. 12. 2010 г., в сила от 21. 12. 2010 г./ е прието, че в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2. Следователно в хипотезата, която законът предвижда, определението на въззивния съд до допускане на обезпечение подлежи на касационно обжалване, а в останалите случаи производството е двуинстанционно, както е прието в ТР № 1/21. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, което е запазило действието си в тази част и след изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК отм.. 12. 2010 г.

В разглеждания случай обжалваното въззивно определение е постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на иска. Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение. При това положение обжалваното определение не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, а се обхваща от разрешението, дадено с тълкувателния акт от 2010 г., поради което подадената частна касационна жалба е недопустима.

Обжалването на определението, предмет на частната касационна жалба, е недопустимо на още едно основание.

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК от обхвата на касационното обжалване са изключени решенията по някои категории въззивни дела с оглед цената на иска или с оглед предмета на делото.

В разглеждания случай ищцата, сега жалбоподателка, е предявила иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения, взети на проведено на 06. 07. 2020 г. общо събрание на етажна собственост.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 ЗУЕС.

С оглед изложеното по силата на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, тъй като ако бе постановено въззивно решение, то не би подлежало на касационно обжалване предвид неговия предмет.

При това положение подадената срещу въззивното определение частна касационна жалба е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да се прекрати.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от М. В. А. срещу определение № 1589/07. 05. 2021 г. по ч. гр. д. № 172/2021 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, IV-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3256/2021 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: