№ 104

гр. София, 07. 09. 2021г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Надежда Трифонова

Петя Колева

в присъствието на секретаря Ил. Рангелова и прокурора от ВКП П. Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 418 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила молба от осъдения Ю. А. Ю. за възобновяване на НОХД № 293/2004г. по описа на Плевенския окръжен съд и отмяна на присъда № 467 от 06. 07. 2006г., с която е признат за виновен в осъществено на 11. 11. 2001г. в гр. Никопол престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр., ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 3, т. 7, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5000лв.

С молбата се иска ново разглеждане на делото, при което да бъде осигурена възможност за справедлив процес. Ю. твърди, че случайно е научил за постановената присъда, тъй като от дълги години пребивавал в Испания и не поддържал контакти с никого в България.

В съдебно заседание назначеният служебен защитник моли осъденото лице да бъде освободено от изтърпяване на наказанието, тъй като е изтекла абсолютната давност за изпълнението му. Алтернативно, поддържа искането за възобновяване.

Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Твърди, че осъденият е научил за постановената присъда още през 2006г., като се позовава на саморъчно изготвена касационна жалба и получени от родителите му призовки. Оспорва твърдението, че абсолютната давност...