Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН АВ. В. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от председателяТ. Р. по адм. дело № 7122/2021 Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. чрез нейния пълномощник срещу решение № 163/22.04.2021 г. по адм. д. №661/2020 г. на Административен съд - С. З. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се отмени административния акт и да се присъдят направените разноски за двете инстанции.

Ответната страна - кметът на О. О. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № 398/27.12.2019 г. на кмета на О. О. с което на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на Т. П. е наредено да премахне незаконен строеж „Второстепенна постройка“, находящ се от западната страна на съществуваща сграда „гараж“ в УПИ XII-231, кв. 35 по плана на [населено място]. С протоколно определение от 20.01.2021 г. съдът е отхвърлил искането за възстановяване за срока за обжалване на административния акт, оставил е без разглеждане жалбата с искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и производството е продължило по инкорпорираното в жалбата искане за обявяване нищожността на административния акт.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата с искане за обявяване нищожността на административния акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Същата е в предписаната в закона писмена форма. Твърденията на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт могат да обосноват единствено извод за незаконосъобразност на заповедта, но не и за нейната нищожност. При констатиран извършен незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, без строителни книжа, изследването от съда на спазването на материално правните разпоредби е свързано единствено с унищожаемостта на административния акт, доколкото липсата на някоя от изброените предпоставки не засяга валидността му. Неоснователно е възражението за издадено свидетелство за търпимост на обекта, тъй като същото е приложимо единствено пред нотариус за извършване на прехвърлителни сделки със строежа.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт с претенция за нищожност е издаден от компетентен орган. Констатираният обект предвид неговите характеристики и начин на изграждане представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ определя именно кмета на общината (или упълномощено от него длъжностно лице) за компетентния орган да издаде заповед за премахването на строеж от шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ.

Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че при издаването на оспорения с искане за нищожност административен акт не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, които биха могли да обусловят неговата невалидност. Сочените от жалбоподателката пороци на процедурата при извършването на проверката и тези относно правото й за възражение срещу съставения констативен акт не представляват съществени такива, чието допускане е довело до опорочаване на формата на постановения акт, за да може да се изведе основание прогласяване на нищожността му.

В конкретния случай не е налице и нарушение на материални разпоредби, което да е толкова съществено, че да обуславя нищожност на заповедта. Нищожен административен акт поради нарушение на материалноправните разпоредби е налице, когато същият е издаден без правно основание. В случая оспорената заповед е издадено на законово основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователен е доводът против валидността на заповедта поради издадено удостоверение за търпимост за обекта. Същото се издава с цел да послужи при прехвърлителна сделка с предмет въпросния обект, а не представлява акт за узаконяването му. В този смисъл, административният орган при издаването, съответно съдът при обжалването на заповедта за премахване на незаконен строеж са длъжни да извършат самостоятелна проверка за приложимостта на разпоредбите за търпимост на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В случая, заповедта е оспорена единствено като нищожна и резултатът от проверката за търпимост на строежа не може да доведе до извод за нищожност на акта.

На последно място заповедта, чиято нищожност се претендира не е издадена в несъответствие с целта на закона, тъй като целта на закона е именно премахването на незаконно строителство. В този смисъл административния акт е издаден при спазване принципа на равнопоставеност и справедливост.

Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/22.04.2021 г. по адм. д. №661/2020 г. на Административен съд - С. З.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. А. п/ Славина Владова