Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/ във вр. с чл. 131 -132 от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/.

Образувано е по касационната жалба на Регионален данъчен директор при РДД, гр. С. (сега Директорът на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. С.) срещу Решение от 07. 07. 2005 год. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ “А” състав, в частта, с която по жалбата на “К. Б.” ООД е отменен частично ДРА № 938/06. 08. 2002 год. на ДП “Средец”, ТДД гр. С., потвърден с решение № 2054/29. 12. 2002 год. на регионален данъчен директор, гр. С. за определените данъчни задължения по ЗДДС за разликата над 16237, 43 лв. и съответните лихви за разликата над 4309, 58 лв. като незаконосъобразен. Касаторът твърди в жалбата, че решението е неправилно в тази си част инеобосновано. Иска се отмяна на обжалваната част от съдебното решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - “К. Б.” ООД чрез пълномощника си, оспорва жалбата в съдебно заседание и моли решението на СГС да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Решението е атакувано в частта, в която е прието, че “Континентал билдинг” ООД има право на данъчен кредит по фактурите издадени от ЕТ “А. М.” за м. 11. 2000 год., както и в частта за разноските. В останалата част то като необжалвано е влязло в сила.

За да постанови своето решение, СГС е приел за установено, че по трите броя фактури с №№...