Производството е по реда на чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм. във вр. с параграф 4 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. М., представляващ по пълномощие "БОРЕКС - 3" ООД - с. В. (правоприемник на ЕТ "БОРЕКС - КИРИЛ ХРИСТОВ"), против решението от 15. 07. 2005 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ - "Д" състав, постановено по адм. д. №461 по описа за 2003 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА №246/09. 10. 2002 г. на ТДД - гр. С., мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. С., в частта на ревизионния акт определяща ДДС за внасяне в размер на 795, 69 лв. и лихва за забава в размер на 63, 9 лв. за м. 02. 2002 г., ДДС за внасяне в размер на 1 722, 79 лв. и лихва за забава в размер на 11, 74 лв. за м. 03. 2002 г., непризнат данъчен кредит в размер на 630 лв., в резултат на което е намален размерът на ДДС за възстановяване на 8 254, 48 лв. за м. 04. 2002 г., ДДС за внасяне в размер на 2 121, 55 лв. за м. 06. 2002 г. и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на РДД - гр. С. разноски в размер на 350 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 218б, ал. 1, б."в" ГПК във вр. с параграф 4 ПЗР на АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение вследствие допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, необоснованост. За данъчен период 01. 02. - 28. 02. 2002 г. касаторът твърди, че в нарушение на чл. 25 ЗДДС първоинстанционният съд приел за доказано, че моментът на данъчното събитие по комисионния договор,...