Производството по делото е по реда на чл. 237 и чл. 239, т. 4 АПК.

Образувано е по молба на Т. А. Г. от гр. Р. чрез процесуалния й представител адв. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение №3071/18. 03. 2008 г., постановено по адм. дело № 9123/2007 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение, тъй като между същите страни и за същото искане по идентично дело било постановено друго решение № 4290/10. 04. 2008 г. по адм. дело № 9115/2007 г. на ВАС, ІІІ отделение, но с различен резултат. Според молителката налице е правното основание на чл. 239, т. 4 АПК и иска да се отмени решението по адм. дело № 9123/2007 г. на основание чл. 244, ал. 2, предл. 2 АПК или алтернативно да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от надлежния съд – ВАС, тричленен друг състав.

От ответниците се е явил само представител на Агенцията за приватизация, който моли да се отхвърли искането за отмяна, а останалите ответници не са се явили и не са взели становище.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С решението, чиято отмяна се иска е отменено решение № 7/06. 07. 2007 г. по адм. дело № 69/2007 г. на Русенския административен съд и е отхвърлен предявения иск от Т. А. Г. от гр. Р., В. А. Г. от с. Ч. вода, Русенска област и К. А. К. от гр. Р. против Агенцията за приватизация на основание чл. 1, ал. 1 и 4 ЗОДОВ за сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на административния орган – прехвърляне на инвестиционни...