Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национална служба „Полиция” – МВР, като правоприемник на Национална служба „Гранична полиция” против Решение от 22. 07. 2006 г., постановено по адм. дело N`4280/2004 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменена заповед №2037/09. 11. 2004 г. на Директора на НС „Гранична полиция”, с която на основание чл. 238, т. 5, чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 240, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. , във вр. чл. 204 от ППЗМВР отм. на П. М. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди се, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу заповед №2037/09. 11. 2004 г. на Директора на НС „ГП” бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът по касационната жалба – П. М. М., чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становища на страните и за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил като незаконосъобразна заповед №2037/09. 11. 2004 г. на директора на НС „Гранична полиция” – МВР, с която на основание чл. 238, т. 5, чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 240, ал. 2, т. 2 от ЗМВР отм. , във вр....