Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по жалба на Х. Б. И. от с. Л., община П., против заповед № СА-03-07-31 от 22. 08. 2006 г. на областния управител на област В. Т.. От изложените в жалбата оплаквания може да се направи извод, че се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт като постановен в нарушение на материален закон. Жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена и да му се присъди обезщетение.

Ответникът по жалбата – областният управител на област В. Т., не е изразил становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество - жалбата е неоснователна по следните съображения:

С атакуваната заповед областният управител на област В. Т. е отказал да признае правото на еднократно обезщетение на жалбоподателя поради това, че искането е направено след изтичането на законния срок.

Жалбоподателят е подал молба до областния управител на област В. Т. за заплащане на еднократно обезщетение по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Твърди, че правото му на обезщетение е възникнало на основание чл. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ, а именно изключен студент. В подкрепа на тези твърдения е представено уверение № 576 от 03. 07. 2006 г. на СУ "Св. К. О." - гр. С., от което е видно, че Х. Б. И. е изключен от университета със заповед № 73 от 07. 02. 1949 г. на основание чл. 40 и 41 от ЗВО. Въпреки че в искането за обезщетение като основание е посочено чл. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ, то в тази насока не...